Националният политехнически музея отбелязва своята 67-годишнина с нова тематична изложба – „310 години пишеща машина", която включва около 40 пишещи машини, придружени с рекламни материали, предаде репортер на БГНЕС.

Д-р Младен Манев, главен уредник в Политехническия музей, разказа пред БГНЕС, че пишещата машина е изцяло американско произведение. „Фактите са такива, че класическата асемблирана пишеща машина е произведена в САЩ. Въпреки, че историята започва доста по-назад – още 1714 г. има свидетелство за един патент във Великобритания, но там няма нищо освен патента за някакво устройство, което транскрибира и пише директно букви", каза той.

Главният уредник отбеляза, че същинската работа върху пишещите машини започва през XIX век. „Първите образци са около 1870 г. и за около 30 години пишещата машина превзема технологичния свят", заяви той.

Пишещата машина навлиза в България още с Освобождението.

На въпроса как се възприема не само у нас, но и по света това изобретение, Манев отговори: „Първоначално трудно се възприема, защото ако превъртим още малко лентата назад, една огромна част от населението, говоря за Европа и за САЩ, са неграмотни. Много малка част от хората могат да си напишат името, ако говорим за грамотност. Към 1800 г. говорим за около 10% от европейското население, което може да си напише името."

По думите му като всяко нещо новите технологии първоначално се възприемат трудно.

С възникването на пишещата машина се зараждат нови професии и се улеснява работата на други. „Пишещата машина е като динозавърът на технологиите", подчерта Манев, като посочи, че пишещата машина властва над 100 години преди да влезе компютърът и продължи:

„Всичко смислено, научно, културно, образователно минава през пишещата машина."

Старите пишещи машини, се оказва, че са били доста трудоемки за работа, тъй като в периода в края на XIX век те още не са стандартизирани. „Сега е лесно – всеки отравя смартфона, компютъра, знаем дали ще е Qwerty, Azerty клавиатура, но преди това нещо да го измислят и да го сглобят, да се съгласят с този стандарт, всичките машини са били с различна клавиатура, което е доста трудоемко", обясни Манев.

Главният уредник поясни, че тогава е имало много производители и съответно клавишите на различните марки пишещи машини са били разположени по различен начин, докато накрая не се обединяват и не налагат един стандарт.

„Чисто в колекционерска стойност пишещата машина не е нещо скъпо, говоря в идеята на съвременните иманяри като цена. Въпросът е, че във всяка една къща, таван, мазе, кабинет някоя баба, може би вече прабаба, защото е през едно поколение, пази по една пишеща машина и ако приемем, че всякакъв вид техника вече е несъвършена и се изхвърля пред цифровизацията, всички пазят пишещите машини, което според мен е достатъчно. Има големи сантиментални стойности в почти всеки един дом", заключи Манев.

В изложбата „310 години пишеща машина" са показани моделите Chevron 63, Eltec (Maritsa 30), Хеброс 1300Ф, Марица 13, Yost №4 и №10, The Densmore No.5, Blickensderfer 8, Royal Bar-Lock №10, The Chicago, Oliver Portable, Monarch Visible №2, Royal Standard 5, The Smith Premier Typewriter №10, Corona 3 и др. /БГНЕС