Позицията на Християн Мицкоски за присъдите срещу България на Съда по правата на човека в Страсбург е пряко нарушение и на чл. 11, т. 5 от Договора. Съгласно него нищо от Конституцията на РСМ няма отношение към лица в България, които не са граждани на РСМ.
Изказванията на премиера на Северна Македония на практика са опит за пряка намеса във вътрешните работи на България.
Мицкоски опита да внуши, че 14 присъди на Съда по правата на човека срещу България (от ОМО Илинден и др.) включват задължение към София за признае македонско малцинство.
Всъщност обаче присъдите са 6, а страната ни е изпълнила всички препоръки след решенията и работи по затваряне на делата, които бяха заведени, защото българският съд отказа да регистрира някои сдружения на български граждани, определящи се за македонци.
Сдружения на хора с македонско самосъзнание вече има, например "Антични македонци" в Гоце Делчев.
Основната лъжа на Мицкоски гласи, че решенията задължават България да признае македонско малцинство. В решенията обаче не се говори за малцинство, нито задължение за регистрация.
Друго нарушение на международното право от страна на Мицкоски е политизирането на решенията на съда в Страсбург, което подкопава Конвенцията за правата на човека.
Тезите на Мицкоски подкрепят интересите на Путин на Балканите за компрометиране и подкопаване на институциите за защита правата на човека.
Омразата към българите е системна държавна политика срещу част от народа на Северна Македония.
Политиката на Мицкоски всява разрив в отношенията между съюзниците в НАТО и заплашва сигурността на Балканите. | БГНЕС