Социалните партньори пристъпиха към обсъждането на втора точка от дневния си ред – Проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2026 г., който предвижда от 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход да се увеличи на 2 300 евро, а пенсиите да се увеличат със 7,8%, предаде репортер на БГНЕС. 

Разходите за пенсии надхвърлят 13 млрд. евро, като около 6,5 млрд. евро са за сметка на държавния бюджет.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояха за премахване на минималната пенсия, както и да се преразгледа швейцарското правило. Работодателската организация се обяви и против държавните служители да бъдат компенсирани чрез увеличаване на заплатите им, ако бъде прието те да плащат сами осигуровките си. 

По време на дебата от АИКБ настояха за започване на реална пенсионна реформа и се въздържаха от подкрепа на Закона за бюджета на ДОО за 2026 г. 

От Българската стопанска камара (БСК) пък поискаха отлагане на увеличаването на максималния осигурителен доход. 

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) привестваха увеличаването на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, посочвайки, че ее изключително важно от гледна на точка на правата. От КНСБ заявиха, че са склонни да подкрепят бюджета на ДОО. 

КТ „Подкрепа“ категорично се обявиха за въвеждането на осигурителната вноска на държавните служители. „Ние искаме те да получават плащане за професионален опит и стаж, да имат право да работят на втори трудов договор и по гражднаски договор, правото на частен бизнес“, каза Димитър Манолов, президентът на синдикалната организация. Той се обърна към представителите на бизнеса с думите, че те са носителят на „сивата“ икономика. 

Неосигуряването на реална заплата е описано в Наказателния кодекс (НК), подчерта Манолов и призова следващият път на заседанието на НСТС да има представител и на прокуратурата. 

Според него т.нар. швейцарско право „нито е златно, нито е швейцарско“, като подчерта, че швейцарците едва ли са чували за него. 

Всички социални партньори подкрепиха под условие законопроекта за бюджета на ДОО, с изключение на АИКБ. 

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев представи Проекта на Закона за Държавния бюджет на Република България за 2026 г., който предвижда бюджетен дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., намаляващ до 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г.
Приходите по консолидираната фискална програма се очаква да достигнат 49,6 млрд. евро през 2026 г., а разходите – 56,8 млрд. евро, като увеличението се обяснява с икономическия растеж, мерките за повишаване на събираемостта и средствата от Европейския съюз (ЕС). 
Прогнозира се държавният дълг да нарасне до 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро през 2027 г. и 50,5 млрд. евро през 2028 г.
Сред основните мерки, заложени в държавния проектобюджета, са ускорено увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, лицензиране и облагане на афилиейт операторите в хазартния сектор, блокиране на плащания към нелицензирани хазартни оператори, засилен контрол върху „сивата“ икономика, електронната търговия и горивата. 
Предвижда се повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август 2026 г., увеличение на минималните осигурителни прагове за определени професии, увеличение на винетните такси с 30% и по-високи приходи от ТОЛ системата, както и еднократно увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 5% през 2026 г. 
Заложени са и мерки за ограничаване на разходите, включително намаляване с 10% на разходите за персонал в част от администрацията от септември 2026 г., намаляване на субсидиите за политическите партии и вероизповеданията, оптимизация на социалните разходи, обезщетенията за безработица и субсидиите за държавни предприятия. 
Проектобюджетът предвижда още поетапно въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители, като се запазва размерът на нетните им доходи чрез компенсационен механизъм. 
За капиталови разходи през 2026 г. са предвидени 9,36 млрд. евро, включително средства за стратегически инвестиционни проекти и продължаване на програмата за общински инвестиции. 
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че бюджетът може да се направи в рамките на 3-те процента. „Аз съм си пристрастен към онзи бюджет, защото беше добър“, защити той преработения проектобюджет за 2026 г., предложен от финансовия министър Теменужка Петкова по време на кабинета на Росен Желязков, заради когото въз основа на масовите протести през декември 2025 г. правителството подаде оставка. 
 
От синдиката настояха и за информация за капиталовата програма.
„Вашата политика ще се види в бюджета за 2027 г. Нека да минем през 2026 и 2027 г. да намерим общото решение с реформи“, каза още Пламен Димитров. 

Председателят на АИКБ Румен Радев изрази позицията, че публичните финанси на страната са в неблагоприятно състояние. Той отправи критики към провежданата бюджетна политика и обяви, че работодателската организация няма да подкрепи предложения проект на държавен бюджет.
От Българската стопанска камара също изразиха притеснения относно заложения бюджетен дефицит от 5,7%, въпреки че подкрепят основните насоки на фискалната политика. От организацията се противопоставят на увеличението на максималния осигурителен доход и на максималните осигурителни прагове. 
Според БСК подкрепа за бюджета би могла да бъде дадена при условие, че повишаването на максималния осигурителен доход бъде отложено, а размерът му за 2026 г. бъде обвързан с минималната работна заплата. От камарата настояват и за преразглеждане на предвидените размери на бюджетния дефицит и държавния дълг.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов потвърди подкрепата на организацията за проектобюджета. Подобна позиция зае и КРИБ. Представителят на конфедерацията Боян Митракиев посочи, че подкрепата е израз на високо доверие към действията на управляващите. Той подчерта необходимостта от съчетаване на стимулиращите икономически мерки с по-решителни реформи за оптимизация на публичния сектор, включително чрез ограничаване на свръхконцентрацията на заети в държавната администрация.
От страна на синдикатите президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че организацията е склонна да подкрепи бюджета, изхождайки от прагматични съображения, а от КТ „Подкрепа“ настояха правителството да не допуска замразяване на доходите през оставащите 5 месеца на годината. | БГНЕС