Настоящото гражданско недоволство в Турция няма потенциал да доведе до смяна на властта. Арестуваният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е харесван от различните части на турското общество, защото е едновременно модерен и консервативен и именно това е причината Ердоган да се опита да го отстрани. 

Турската външна политика не е еднакво успешна в Балканите, Близкия Изток, Кавказ, Централна Азия и Балканите. Анкара е сред основните търговски партньори на България, извън ЕС, но между двете страни остават нерешени въпроси. 

Това заяви експертът по вътрешната и външната политика на Турция д-р Мариян Карагьозов пред БГНЕС. 

Карагьозов коментира продължаващите от март насам арести на политици от турската Народнорепубликанска партия (НРП), най-голямата опозиционна сила в страната. На 19 март беше арестуван кметът на Истанбул Екрем Имамоглу (сочен за основен съперник на президента Реджеп Ердоган на следващите избори), във връзка с обвинения за корупция, а задържането му отприщи вълна от масови протести. 

„Операцията срещу кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, обявен дни по-късно за кандидат-президент на опозицията, беше само първата от поредица вълни от арести на служители в общината, в различни общински дружества в Истанбул и на районни кметове. Вследствие на това в няколко истанбулски общини (градът се състои от 28 по-малки общини) НРП загуби своето мнозинство, а в определени общини кметовете преминаха на страната на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Ердоган“, каза политологът. 

Той смята, че „няма да се стигне до смяна на властта в Анкара“. „По-скоро опозицията е в слаба позиция, тъй като политическата инициатива се държи от президента Ердоган и неговата партия. Той има възможност да определи кога и къде да бъдат следващите негови ходове. Тоест НРП до голяма степен е в една реактивна позиция“. 

Според Карагьозов е спорно доколко натискът срещу опозицията ще доведе до покачване на нейния рейтинг. Причината е, че до следващите президентски избори има доста време (те трябва да се проведат през 2028 г.). Въпреки това той отбеляза, че Имамоглу е сред харесваните политици в страната, тъй като успява да бъде едновременно „модерен и консервативен, едновременно е светски и религиозен“. 

„Неговата съпруга не носи забрадка, майка му носи забрадка, самият той е успешен бизнесмен, но семейството му е религиозно, консервативно. В този смисъл Екрем Имамоглу беше една доста подходяща комбинация от всички различни части на турското общество. Той е добре приет сред турци, сред кюрди, сред националисти, сред по-леви избиратели. В този смисъл Имамоглу беше изключително популярен политик и това е причината президентът Ердоган да се опита да го отстрани“, каза Карагьозов. 

Той подчерта, че опозицията е издигнала рано Имамоглу за свой кандидат на предстоящите президентски избори и това го е направило уязвим на съдебна атака. 

Експертът по международни отношения анализира амбициозната външна политика на Турция, като тя се радва на различен успех в отделните региони, където се проектира - Балканите, Близкия Изток, Кавказ, Централна Азия и Балканите. Той заяви, че докато на Балканите и в Централна Азия, турската външна политика се справя добре, то успехите ѝ в Близкия Изток не са чак толкова много. 

„В Близкия Изток, въпреки че след дълго чакане се сбъдна една от големите мечти на ръководството в Анкара – падането на Башар Асад в Сирия – виждаме, че това не означава непременно нарастване на влиянието на Турция в Сирия. Виждаме, че Сирия се превърна в едно поле на сблъсък между Израел и Турция“, отбеляза Карагьозов. 

Той допълни, че след идването си на власт новият сирийски президент Ахмед ал-Шараа (известен също като Абу Мохамед Ал Джолани) „започна да търси контакти със Саудитска Арабия и други арабски страни“.  

Експертът заяви, че в Африка Турция е постигнала значителни успехи благодарение на своята хуманитарна помощ, на инициативите си в образованието, насърчаването на развитието и продажбата на оръжия. Карагьозов подчерта, че Анкара е успяла да извоюва тези позиции в рамките на около 10 години и то в конкуренцията на САЩ, Израел, Китай, Русия, Великобритания и Франция. Той коментира и икономическите проблеми, с които се сблъсква страната, въпреки огромните ѝ геополитически претенции. 

„Икономическите проблеми са сериозна пречка за упражняването на мощ за всяка една държава. Турция има няколко основни проблема, единият е големият външнотърговски дефицит (вносът превишава износа). Този дефицит трябва да се финансира по някакъв начин, или за сметка на някакви краткосрочни инвестиции, приток на капитали, чуждестранни инвестиции или за сметка на туризма. Сериозен проблем остава стабилността на валутния курс на турската лира и инфлацията. Интересно е, че последните политически сътресения в Турция не доведоха до толкова сериозни колебания на валутния курс“, отбеляза Карагьозов. 

„На Балканите Турция упражнява това, което бихме могли да наречем с термина „умна сила“ (smart power) – термин, въведен от американския специалист по международни отношения Джоузеф Най. „Умната сила“ представлява комбинация от класическите методи на „твърдата сила“ (военна, демографска мощ и икономически средства за натиск) с „меката сила“ (влияние чрез култура)“, каза политологът, като поясни, че Анкара промотира турския език, турската култура, същевременно изнася религиозна литература и изпраща имами. 

От друга страна: „Турция развива активни икономически отношения, тя е износител на оръжия за балканските страни и осигурява обучение на някои балкански армии (Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания и Косово)“.

Анализирайки българо-турските отношения д-р Карагьозов заяви, че двете страни имат „значително икономическо сътрудничество“. 

„Анкара е един от водещите търговски партньори, извън ЕС, за България. Годишният стокооборот между двете страни е от порядъка на около 6 млрд. долара“, каза Карагьозов. 

Във връзка с нерешените спорни въпроси между двете страни, експертът припомни, че преди години е била създадена двустранна, смесена комисия, която да се занимава с тях. Пример за такъв въпрос е течението на граничната река Резовска. 

Друг въпрос, който поставя България е за „компенсациите на тракийските бежанци, прогонени през 1913 г. от територията на Турция“. Карагьозов заяви, че въпросът за компенсациите е включен в Ангорския договор от 1925 г. В него обаче присъстват и турски имуществени претенции, тъй като България го подписва в много неизгоден за нея момент – след загубата в Първата световна война и последвалата международна изолация. Страната ни не е била в състояние да диктува условия на Турция, която току що е победила Гърция в своята война за независимост. 

„Трябва да кажем, че Турция има някои претенции относно имоти, които трябва да бъдат дадени на Главното мюфтийство. Това са имоти, които са принадлежали на различни районни мюфтийства в  България, преди да се създаде Главното мюфтийство. Тези имоти са препродавани, отчуждавани. Така че според българската гледна точка, това са по-скоро частни имоти, които са преминавали през много ръце за последните 125 години и тези въпроси трябва да бъдат изчиствани по съдебен ред, ако има някакви претенции“, каза още Карагьозов. 

Политологът подчерта, че смесената комисия не е заседавала от 2013 г., което трябва да се промени, ако България желае да реши спорните си въпроси с Турция. Карагьозов заяви, че първо трябва да се премине през експертна дискусия, преди да се премине към конкретни политически решения. 

Той добави, че водещата тема в двустранните отношения през последното десетилетие е била бежанската криза. 

„Но с последните развития в Сирия, с това, че Турция все по-често изпраща сирийски бежанци обратно, ми се струва, че бежанската карта вече трябва да бъде свалена от дневния ред. Практически ЕС от една страна, България от друга страна, в отношенията си с Турция могат да отворят нова страница, която не е доминирана от въпроса за бежанците и мигрантите от Близкия изток“, завърши Карагьозов. | БГНЕС