Мария Сутич е родена в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и съпругата му Елена, в квартал „Вароша”, в близост до черквата „Св. Богородица” в Пазарджик. Учила е в местното килийно училище, а неин учител е бил Илия Икономов. Като е била младо момиче е взета от семейството на Георги Консулов и отведена в Белово за помощничка в домакинството на Консулови. Омъжва се за Иван Сутич (Шутич) от Дубровник, дн. Хърватия, който през 1876 работи в Белово по строежа на Барон-хиршовата железница. Мария и Иван са живели в Белово. Когато в обиколките си из страната през април 1876 Хвърковатата конна чета, водена от Георги Бенковски, посещава и Белово, Иван Сутич решава да тръгне с нея. С него тръгва и Мария. Това се случва на 27 април 1876, така тя става единствената жена в състава на четата.

При едно сражение в близост до с. Липян, Тетевенско тя е заловена с част от въстаниците. Откарана е в София и прекарва 3 месеца в килиите на Черната джамия, подложена на изпитания, подигравки и безброй унижения, но устоява на опитите да я потурчат. В резултат на застъпничеството на чуждите консули и най-вече на чуждото поданство на мъжа й, Мария и Иван са освободени.

Скоро след Освобождението през 1878) г. Иван Сутич умира. През 1907г.  тя се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. „Кършияка” в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син – Борис Димитров Овчаров, роден през 1898 г. и дъщеря - Мара Димитрова Овчарова, родена през 1906 г.

През 1975 г., в памет на Мария Сутич, Община Белово възлага на художника Тодор Първанов да изработи неин бюст-паметник. На следващата година бюстът е завършен и монтиран в градската алея върху гранитен правоъгълен постамент, с изписан текст: „Мария Сутич 1876, единствената жена-воин в четата на Бенковски“.

През 2007 г., по инициатива на Регионален исторически музей – Пазарджик, неин бюст-паметник, изработен от скулптора Спас Киричев, е поставен в алеята на възрожденците в родния ѝ град Пазарджик. | БГНЕС