Нобеловата награда за мир бе присъдена на лидера на опозицията във Венецуела Мария Корина Мачадо за усилията ѝ „в полза на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“.
„Мария Корина Мачадо е един от най-забележителните примери за гражданска смелост в Латинска Америка в последно време“, заяви председателят на норвежкия Нобелов комитет Йорген Ватне Фриднес в Осло, цитиран от АФП.
Мачадо „беше ключова фигура за единството в рамките на политическата опозиция, която преди беше дълбоко разделена, опозиция, която намери обща основа в искането за свободни избори и представително правителство“, добави той.
Тя е успяла да постигне това обединение в момент, в който „Венецуела се превърна от относително демократична и просперираща страна в брутална и авторитарна държава, изпаднала в хуманитарна и икономическа криза“, добави председателят на Нобеловия комитет.
Популярността на Мачадо експлодира по време на първичните избори на опозицията през октомври 2023 г., когато тя спечели над 90% от гласовете в демонстрация на сила с 3 милиона гласували.
Тя бързо се превърна във фаворит в проучванията и беше наречена „libertadora“ („освободителка“), в чест на „libertador“ Симон Боливар.
През изминалата година „г-жа Мачадо беше принудена да се укрива. Въпреки сериозните заплахи за живота й, тя остана в страната си, избор, който вдъхнови милиони хора“, припомни комитетът.
Така наградата не се падна на американския президент Доналд Тръмп, който не скри желанието си да я спечели тази година.
Откакто се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, американският лидер неколкократно подчерта, че „заслужава“ Нобеловата награда за ролята си в разрешаването на много конфликти – твърдение, което според наблюдатели е силно преувеличено.
Нобеловата награда за мир е една от най-уважаваните награди в света, която се присъжда ежегодно на лица или организации, допринесли изключително много за мира. Тя е учредена от Алфред Нобел, шведски химик, инженер и изобретател, най-известен с откриването на динамита. В завещанието си, подписано през 1895 г., Нобел разпорежда по-голямата част от богатството му да бъде използвано за създаването на пет награди – по физика, химия, медицина, литература и мир – за да бъдат наградени онези, които са „донесли най-голяма полза на човечеството“.
Решението на Нобел да включи награда за мир често се приписва на приятелството му с Берта фон Зутнер, австрийска писателка и активистка, чиито идеи са му оказали дълбоко влияние. Първата Нобелова награда за мир е присъдена през 1901 г. на Жан Анри Дюнан, съосновател на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), и Фредерик Паси, френски икономист и пацифист. Червеният кръст получава наградата за мир още три пъти – през 1917, 1944 и 1963 г. – за хуманитарната си дейност по време на война.
Уникално за Нобеловите награди, наградата за мир се връчва в Осло, Норвегия, а не в Стокхолм, Швеция. В завещанието си Нобел посочва, че тя трябва да се управлява от норвежки комитет, днес известен като Норвежкия Нобелов комитет, който продължава да избира лауреатите.
В продължение на повече от век наградата е отличавала някои от най-вдъхновяващите личности в историята. Сред тях са Мартин Лутър Кинг-младши (1964) за лидерството му в движението за граждански права в САЩ, Майка Тереза (1979) за хуманитарната й дейност в полза на бедните и Нелсън Мандела и Ф. В. де Клерк (1993) за усилията им да сложат край на апартейда в Южна Африка. През 2014 г. Малала Юсафзай, тогава едва на 17 години, стана най-младият лауреат на Нобеловата награда за мир за своята дейност в подкрепа на образованието на момичетата в Пакистан и извън него.
Наградени са и организации, сред които Обединените нации (2001) и Европейският съюз (2012), и двете признати за насърчаване на международното сътрудничество и правата на човека. | БГНЕС