Британецът Джон Кларк, французинът Мишел Деворе и американецът Джон Мартинис спечелиха Нобелова награда за физика за работата си в областта на квантовата физика, съобщи Нобеловата комисия.

Триото бе отличено „за откритието на макроскопичния квантов тунелен ефект и квантуването на енергията в електрическа верига“, заяви комисията, цитирана от АФП.

Квантовата механика описва как нещата функционират по различен начин в невероятно малки мащаби.

Например, когато нормална топка удари стена, тя отскача назад. Но в квантовата скала частицата всъщност преминава през подобна стена – феномен, наречен „тунелиране“.

Наградата беше присъдена за експерименти от 80-те години, които показаха, че квантовото тунелиране може да се наблюдава и в макроскопичен мащаб – с участието на множество частици – чрез използване на свръхпроводими материали.

В серия от експерименти изследователите демонстрираха, че „странните свойства на квантовия свят могат да бъдат конкретизирани в система, достатъчно голяма, за да се побере в ръката ни“, заяви Кралската шведска академия на науките.

Журито отбеляза, че откритията са „предоставили възможности за разработване на следващото поколение квантова технология, включително квантова криптография, квантови компютри и квантови сензори“.

„Чудесно е да можем да празнуваме начина, по който вековната квантова механика непрекъснато ни предлага нови изненади. Тя е и изключително полезна, тъй като квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология“, посочи Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.

83-годишният Кларк е професор в Университета на Калифорния, Бъркли, а 72-годишният Деворе е професор в Университета на Калифорния, Санта Барбара, и е почетен професор в Йейлския университет.

Мартинис, роден през 1958 г., също е професор в Университета на Калифорния, Санта Барбара.

„Да го кажа меко, това беше изненадата на живота ми“, каза Кларк пред репортери по телефона по време на обявяването на наградата, когато разбра за нея.

„Никога не ми е хрумвало, че това може да бъде основа за Нобелова награда“, добави Кларк.

Кларк обясни, че учените са се фокусирали върху физиката на експериментите си и не са осъзнавали практическото приложение, което може да последва.

„Никога не ни е хрумвало, че това откритие ще има толкова значително въздействие“, посочи Кларк.

Наградата за физика е втората Нобелова награда за сезона, след като на 6 октомври наградата за медицина беше присъдена на трио от САЩ и Япония за изследвания в областта на човешката имунна система.

Мери Бранкоу и Фред Рамсдел от САЩ и Шимон Сакагучи от Япония бяха отличени от Нобеловото жури за откриването на имунологичните „охранители“.

Миналата година Нобеловата награда за физика беше присъдена на британско-канадския Джефри Хинтън и американския Джон Хопфийлд за пионерската им работа върху основите на изкуствения интелект – като и двамата предупредиха, че откритията им носят сериозни рискове за обществото и човечеството.

След наградата за физика на 8 октомври ще бъде връчена наградата за химия.

Наградата за литература ще бъде обявена на 9 октомври, а дългоочакваната Нобелова награда за мир – в петък, 10 октомври.

Наградата за икономика ще закрие сезона на Нобеловите награди за 2024 г. на 14 октомври.

Нобеловата награда се състои от диплома, златен медал и чек за 1,2 милиона долара, който се разпределя, ако има повече от един победител в дадена дисциплина.

Лауреатите ще получат наградите си от шведския крал Карл XVI Густав на официална церемония в Стокхолм на 10 декември.

Тази дата е годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който създаде наградите в завещанието си.  | БГНЕС