„Вазовото мислене е бил обич към България и българщината, народното и традиционното, не би позволил нещо такова да се случи“, заяви пред БГНЕС журналистът и писател Мария Касимова-Моасе.

Според нея несъществуващи конфликти се използват от онези, които искат да прокарат лесно определени спорни политики, а честолюбието е черта на нехайството.

В „горещия картоф“ от изминалите дни се превърна пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу под режисурата на Джон Малкович в София, последвалото недоволство от страна на граждани и патриотични организации и хората на изкуството, които застанаха в защитна позиция пред стълбите на най-голямата театрална сцена в България.

„Културата е силен събирател и подбудител на действия“, каза още Мария Касимова-Моасе, с която разговаряме за механизма за влияние над нациите и как е по-лесно - да се разделят и разсейват хората или да има обща посока и поток на културно развитие, което заслужава обществото.

БГНЕС: Какво мислите, че Иван Вазов би казал за пиесата, която се изигра онази вечер и какво би казал за това, че едни не пуснаха други да гледат театър?

Мария Касимова-Моасе: Малко е трудно да предположим какво би казал Вазов, но от всичко това, което аз знам за него, все пак съм филолог, преподавам творчеството му, изследвала съм негови произведения, той е човек, който е милел за българското. Той е създател на много от жанровете в българската литература, които са привнесени от западноевропейската литература. Тогава е нямало такива образци у нас. Бил е основна фигура в създаването на театъра, в първите му години. В този ред на мисли, смятам, че той не би се зарадвал на това някой да атакува, театъра или актьорите за каквото и да било. Убедена съм, че нямаше да му хареса. Той е осъзнал, че през културата най-добре се създава история и биография на една нация и най-качествено се води политика.

БГНЕС: Дали той би намесил политиката тук или би гледал творчеството, културите, езиците и гледните точки да се смесват, осмиват, възхваляват, коментират...?

Мария Касимова-Моасе: Ние също не трябва да забравяме, че по времето на Вазов (1850 – 1921 г.), в което живеят и други български интелектуалци и в нашата културна история има такива периоди, като зипнати файлове, така да се каже. Всичко се случва много бързо, на едно и също място и време - по това време живеят Яворов, Славейков, Алеко и така нататък. Всички тези хора създават един културен фон, на който се развива нашата нация, нашият национален характер. Един герой като Бай Ганьо например, не е българинът. Това е един типаж, който може да бъде от всяка една култура, а ние трябва да сме горди, че нашата култура поддържа един такъв литературно създаден образ с дълбоко вицовата култура, която имаме и с това, че този образ е станал нарицателно.

БГНЕС: Защото Вазовото мислене е било обич към България и българщината, народното и традиционното, не би позволил нещо такова да се случи?

Мария Касимова-Моасе: Напротив – точно, защото е убеден в добрите качества на българина, ценностите му, той би отличил това, което е смешно – това, което заслужава карикатурен образ и да може да бъде превърнато във сатира.

БГНЕС: Този бунт, протест, който се случи е подобие на това, което се случва с паметниците в София от време на време, когато идват избори или преди тях конкретни лица вземат решение да направят „нещо“ за културата, а когато реално има нужда от практични, ефективни и спомагащи растежа и развитието на културата в България решения, тези лица не се наемат смело с това да се върши ефективна работа в името на тези каузи. В случая, защо все още има желание – дали на отделни индивиди, партии или свободни граждани за цензура и протести? Защо има опити за налагане на ограничения в творчеството и културния сектор?

Мария Касимова-Моасе: Това е наистина е голям въпрос. Да, и защо трябва да се воюва? В багатата ни културна среда, дори тя да е богата като количество, а не толкова като качество, има най-различни жанрове, има за всеки. Нито един от нас не е тръгнал да атакува поп фолк клубове и други места. Знаем, че това съществува, хората се радват и нека. Но нека да е същото и с другите гледни точки, които са част от културния пейзаж на страната ни. Хубаво е да сме отворени към всичко, дори да не ни харесва. Ако не ни харесва, да не ни харесва, но аргументирано, защото сме гледали, знаем или се интересуваме.

Аз лично смятам, че честолюбието е черта на нехайството. Достойнството на свой ред е черта принадлежаща на хора, които не биха се обидили на реплики от пиеса. Това не е най-добрата пиеса на Шоу, но да тя съществува, представяна е, гледана е и какво от това?

В този ред на мисли, влиянието обаче разполага с три аспекта: минало, настояще и бъдеще. В тези аспекти има едни чувствителни бутони. Тези бутони за миналото например са традициите и нашата историята. Бутоните в настоящето са обикновено децата и нашата националност. Това съответно ни отвежда и в бъдещето.

БГНЕС: Само в България ли все още обществото се влияе от тези бутони?

Мария Касимова-Моасе: Не, разбира се! Това е известен механизъм за влияние над нациите. На места е много по-рафинирано. Много държави имат и много дълга политическа история. Това позволява по-високо базова култура в политическото говорене и живот.

У нас все още сме млади тийнейджъри в това отношение. Лесно сме манипулируеми. Но най-често се атакува културата. Малко са хората, които дават средства или влагат усилия за развитието ѝ. За това, когато стане нещо като протеста пред Народния театър онази вечер, което може да възпламени народа, тогава се тича масово. Това са режисирани протести.

БГНЕС: Кой ги режисира?

Мария Касимова-Моасе: Хората с интереси. По-лесно е да разделят и разсейват хората с такива несъществени конфликти, а в това време да прокарват закони за чуждестранните агенти.

БГНЕС: В такава една ситуация, следващият въпрос е за ТУК и СЕГА. Имайки предвид, че много хора имат ясно будно съзнание за такива действия и прогресивно се грижат за бъдното си съзнание, а други разчитат на заспалото си подсъзнание, вършат неща, за които не мислят - има ли шанс за равновесие и има ли шанс да не се занимаваме с глупости?

Мария Касимова-Моасе: Да, това е голямото нещо, за което трябва да се разберем. Иначе пре спокойно бихме стигнали до гражданска война. Това разделение е полезно за политиката. Аз не съм политик.

БГНЕС: Но сте гражданин, човек.

Мария Касимова-Моасе: Да. И за това за мен изкуството е най-лесният начин да се обединим. Чрез емоция, защото тя е силен събирател и подбудител на действия. В социума се реагира емоционално. Това, което се случи бе видимо и мащабно. Тази парадност, която се търси е и много характерна за бързооборотни промени. Докато ни занимават с това се прокарват други по-важни за обществото закони и намеси.

Това, което наблюдавам днес истински ме плаши. Много неща си мислих, че няма да станат и те се случиха много бързо и очаквано. Убиване на мисленето, вадене на неща от контекст, изопачаване на знанието, историята и други. Ако ние като журналисти не дадем контекст се създават лъжи и губим ценности!

БГНЕС: Как можем да вървим в една посока и в баланс с гледните точки? Как можем да вървим в една посока в името на общото развитие и благо?

Мария Касимова-Моасе: Аз мисля, че каквото и да става, не трябва да спираме да правим неща. Аз това съм избрала за себе си. Аз това мога и ще продължа да го правя. Не заради публиката, себе си и друго, а заради самото нещо. Ако пиша книга, я пиша такава, защото това виждам и искам тази история да я разкажа. Тя ще си намери нейната публика. Правя го за нещото, харесва ми това, което съм видяла, смятам, че това е важно да бъде представено. Просто трябва да не спираме да правим. Не трябва да се отказваме.

Никой не може да отнеме авторството на друг. Не виждам, защо както казахте и Вие, да нямаме един общ поток, посока, и да се поддържаме само защото изкуството променя нагласи и да работим всички за това. Надявам се в някакъв момент да го постигнем! | БГНЕС