Президентът на САЩ Доналд Тръмп е или „предател“, или „изключителен“ лидер в отношенията си с Русия.

Това заяви пред АФП носителят на Нобеловата награда за мир и бивш полски президент Лех Валенса.

„На пръв поглед днес той изглежда като лакей на Русия, направо предател. Това е единият начин да се погледне на нещата“, каза Валенса в навечерието на четвъртата годишнина от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Валенса отбеляза, че е възможно Тръмп да е „изключително интелигентен политически лидер“, който „знае, че ако Съединените щати се присъединят към хора срещу (президента Владимир) Путин, (той) няма да има друг избор, освен да използва ядрени оръжия“.

„Путин е безотговорен“, заяви Валенса, чиято дейност като лидер на профсъюза „Солидарност“ допринесе за падането на Желязната завеса.

„Това е много коварна, много умна игра: да не бъде притискан Путин към използване на ядрени оръжия, като същевременно се играе ролята на приятел“, добави той.

По този начин, според бившия президент на Полша, Тръмп печели време и „принуждава Европа да се организира срещу Путин без участието на Съединените щати“.

„Ако Съединените щати влязат в играта, това означава ядрена война. Следователно има два начина да се гледа на това: или предател, или изключително интелигентен човек. И до днес не знам кое от двете се отнася за Тръмп“, добави той.

„Трябваше да действам по-рано“

Ако се окаже „изключителен“, според Валенса Тръмп би заслужавал Нобеловата награда за мир — отличие, което самият полски политик получи през 1983 г.

„Но ако е предател, не я заслужава“, добави Валенса, подчертавайки, че на този етап „е твърде рано да се съди“.

Нобеловият лауреат съобщи, че наскоро се е срещнал в Съединените щати с венецуелската опозиционна лидерка и носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. Марина Корина Мачадо.

През януари Мачадо предложи на Тръмп — който не крие желанието си да получи престижното отличие — своя медал във Вашингтон.

„Тогава ѝ казах, че е прибързала“, посочи Валенса.

На 82 години бившият електротехник с емблематичните си внушителни мустаци продължава да приема посетители в офис в сърцето на бившите корабостроителници в Гданск.

Именно в този град на полското балтийско крайбрежие профсъюзният лидер оказа решаващ натиск върху комунистическите власти.

Той ги принуди да започнат преговори за легализиране на профсъюзите — а впоследствие и за провеждането на първите частично свободни избори в Полската народна република.

Валенса не заема официални постове след президентския си мандат (1990–1995 г.) и вече не е обединяваща фигура в собствената си страна.

В чужбина обаче той остава добре познат и авторитетен глас, изнася множество лекции, които днес повече от всякога са посветени на украинската кауза.

„Трябва да помогнем на Украйна с всички сили“, заяви Валенса, който призна, че изпитва „угризения“ за свои минали решения, свързани със съседната държава.

„Когато бях президент, имах проста идея: ние (Полша и Украйна) да се присъединим заедно към Европейския съюз и НАТО“, обясни той.

Опасенията, че това може да застраши членството на Полша в ЕС, обаче го накарали да запази плана в тайна до спечелването на втори мандат.

„Загубих президентските избори и всичко пропадна. Трябваше да действам по-рано“, добави бившият президент.

„Нито Путин, нито Сталин“

Най-кървавият конфликт на европейска територия след Втората световна война — войната в Украйна, предизвикана от руската инвазия на 24 февруари 2022 г. — във вторник навлиза в петата си година.

Руснаци и украинци водят преговори от 2025 г. насам за прекратяване на бойните действия по инициатива на Доналд Тръмп, но досега без резултат.

Формиран в условията на Студената война, Валенса смята, че след разпадането на съветския свят три противопоставящи се блока „се опитват да поемат водещата роля в света: Съединените щати, Русия и Китай“.

Според него обаче „ако Русия завладее Украйна, можем да започнем да учим китайски и руски. Съединените щати окончателно ще загубят“.

Ако, напротив, „успеем да победим Русия, тя ще се възстанови след десет години и нашите внуци отново ще трябва да воюват с нея“.

По негово мнение корените на руската агресия се крият в отсъствието на демокрация в страна, чиито „власти в продължение на векове поддържат жива идеята, че е застрашена от външен враг“.

„Проблемът с Русия не се крие нито в Путин, нито в Сталин, а в една лоша политическа система“, подчерта Валенса. | БГНЕС