Десет месеца след последните парламентарни избори косоварите отново трябва да гласуват поради неспособността на партиите си да се споразумеят за съставяне на управляваща коалиция.

В неделя, 28 декември, страната отива на предсрочен вот, без да има публикувани социологически проучвания и без очертана ясна перспектива за стабилно мнозинство. Нито една от опозиционните партии досега не показва готовност да влезе в коалиция с движение „Самоопределение“ (Vetëvendosje – VV) на изпълняващия длъжността премиер Албин Курти. Ако този застой се задълбочи и през пролетта не бъде постигнато и необходимото мнозинство от две трети в парламента за избор на нов президент, нараства рискът институционалната криза в Косово да се задълбочи още повече, а предсрочни избори отново да се окажат неизбежни.

Политически застой

Около 2,1 милиона избиратели ще могат да упражнят правото си на вот в страната, чието население по последното преброяване е спаднало до 1,6 милиона души. Разликата се дължи на многочислената косовска диаспора, чиито гласове над 1100 кандидати активно се опитват да спечелят.

Кой ще спечели и кой ще загуби от новия вот до голяма степен ще зависи от това кой ще успее по-убедително да прехвърли вината за сегашната институционална безизходица. Управляващи и опозиция си разменят обвинения за „блокирането“ на страната, обявила независимостта си през 2008 г.

Албин Курти – твърдоглав лидер

На изборите през февруари „Самоопределение“ понесе известни загуби, но с 42,3% от гласовете остана убедително най-силната политическа партия. Въпреки загубата на парламентарното мнозинство, смятаният за твърдоглав Курти след това не предприе сериозни усилия за компромис с опозицията. От своя страна опозиционните партии – Демократическата партия на Косово (ДПК), Демократичният съюз на Косово (ДСК) и Алиансът за бъдещето на Косово (АБК) – също не успяха да съставят мнозинство, тъй като, подобно на „Самоопределение“, отказват да влязат в коалиция със „Сръбска листа“, представляваща сръбското малцинство и контролирана от Белград.

Само изборът на председател на парламента изискваше близо 60 опита, след като „Самоопределение“ в продължение на месеци упорито номинираше една и съща кандидатка, която опозицията категорично отхвърляше. Когато след осем месеца парламентът най-сетне започна работа през октомври, нито една опозиционна партия вече не проявяваше желание да води коалиционни преговори с Курти.

Недоволство сред гражданите

Неизплатени заплати заради неосвободени бюджетни средства, загуби за милиони евро поради неусвоена финансова помощ и неподписани международни споразумения – институционалният застой все по-осезаемо поражда обществено недоволство и струва скъпо на държавата. За разлика от много свои сънародници, самият Курти изглежда не е изгубил апетита си за политическа конфронтация. Той щедро обещава мащабни покупки на въоръжение, инвестиции в инфраструктурата и в изпитващата трудности здравна система.

Въпреки това, макар „Самоопределение“ отново да има шанс да се утвърди като водеща сила, по-вероятно изглежда допълнителна загуба на гласове след продължилия с месеци парламентарен фарс, отколкото увеличението на подкрепата, което Курти прогнозира.

Висока ли ще бъде активността на диаспората?

По-високата избирателна активност сред косоварите в чужбина и завърналите се за коледните празници в родината може да се окаже по-скоро в полза на „Самоопределение“, отколкото на опозицията. Обявеното от Европейската комисия намерение за отмяна на санкционните мерки, наложени срещу Косово през 2023 г., както и зачестилото признаване на страната от трети държави също служат като удобен предизборен аргумент за управляващите, които се опитват да освежат избледнелия си имидж.

Междувременно укрепналата отново ДСК се надява да измести ДПК като водеща опозиционна сила. При по-висока избирателна активност съществува риск както отцепилата се от ДПК партия Nisma, така и АБК на бившия премиер Рамуш Харадинай да не успеят да преминат 5-процентната бариера за влизане в парламента. | БГНЕС

---

Анализ на германския вестник „Франкфуртер Рундшау“