Протоколът за 15-месечното отлагане на изпълнението на споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ предвижда ефективен механизъм за уреждане на натрупаните задължения, без това да натоварва държавния бюджет или българските граждани. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова пред БГНЕС.

На въпрос какво ще се случи с натрупаните задължения по договора, Петрова подчерта, че решението е заложено в подписания протокол.

„В протокола е записано, че има ефективен механизъм да се уредят тези отношения, без те да натоварват бюджета, без да натоварват българските граждани, а компаниите ще постигнат конкретни параметри по отношение на това решение в рамките на 15-те месеца“, заяви министърът.

Петрова обясни, че споразумението с „Боташ“ е търговски договор между турската компания и „Булгаргаз“, а постигнатият протокол за отлагане, или „замразяване“, на изпълнението му за 15 месеца съдържа няколко ключови параметъра.

„На първо място, в рамките на този 15-месечен период „Булгаргаз“ няма да плаща за резервиран капацитет, а ще заплаща капацитет само дотолкова, доколкото се използва за внос през терминалите за втечнен природен газ от Турция“, посочи тя.

По думите ѝ през този период двете компании ще търсят по-ефективно решение за използването на договора при настоящите условия на регионалния пазар.

„Така договорът да може да бъде използван в пълния му потенциал за гарантиране на сигурността на доставките. Вярвам, че в рамките на този 15-месечен период и при постигане на решение за използване на пълния потенциал на договора, „Булгаргаз“ ще има възможност да стъпи много по-сигурно и много по-ефективно на регионалния пазар – в Източна, Югоизточна и Централна Европа“, каза министърът.

Тя допълни, че това е важно и в контекста на гарантирането на сигурността на доставките предвид европейския регламент за отказ от руски природен газ, който навлиза в последната си година.

БГНЕС припомня, че на 6 юли 2026 г. „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ подписаха протокол за временно замразяване на договора между двете дружества за срок от 15 месеца. През този период българската страна ще заплаща единствено за реално използвания капацитет при подобрени условия, а двете компании ще работят по предоговаряне на споразумението в съответствие с актуалната пазарна ситуация.

Споразумението беше подписано малко след срещата в Анкара между премиера на България Румен Радев и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Двамата определиха енергийната свързаност като един от ключовите приоритети в двустранните отношения и подчертаха значението на партньорството между България и Турция за стабилността в региона и сигурността на енергийните доставки.

Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ приключва 2025 г. със съкрушителна финансова загуба в размер на 267,2 млн. лева. Основният генератор на този колосален дефицит е договорът с турската държавна компания „Боташ“, по който българската страна е платила за неизползван капацитет огромните 250,5 млн. лева. Това показват данните от официалния годишен финансов отчет на дружеството за изминалата година, които станаха известни на 8 юли.

Договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ беше подписан на 3 януари 2023 г. в разгара на енергийната криза, последвала спирането на руските доставки за България. Споразумението, което е със срок от 13 години, осигури на страната достъп до турската газопреносна система и до пет терминала за втечнен природен газ (LNG), като даде възможност България да внася газ от световните пазари, да го разтоварва в Турция, да го регазифицира и да го транспортира до българската граница. При подписването му тогавашното служебно правителство го определи като историческо, тъй като за първи път Турция предостави подобен достъп до своята LNG инфраструктура на чуждестранна компания.

През последните три години обаче договорът се превърна в един от най-оспорваните енергийни проекти в България. Основните критики са свързани със значителните фиксирани такси за резервирания капацитет, голяма част от който не се използва, което според критиците води до натрупването на сериозни финансови задължения за българската страна. Именно тези обстоятелства доведоха до проверки на начина, по който е подписано споразумението, както и до настоявания за неговото предоговаряне.

От турска гледна точка договорът продължава да се разглежда като напълно законно и доброволно подписано търговско споразумение. Анкара го представя като част от стратегията за превръщането на Турция в регионален газов център за Югоизточна Европа, а България има ключова роля като първата сухопътна връзка към пазара на Европейския съюз. І БГНЕС