Учим младите на труд и дисциплина, на Олимпиадата всичко е възможно. Това заяви в интервю за БГНЕС първият български хокеист, приет в „Залата на славата“ на Международната федерация – Константин Михайлов.

Бившият вратар на националния отбор е рекордьор по участия на Световно първенство със своите впечатляващи 28 турнира. Михайлов беше награден на церемония в Братислава на 26 май, 2019 г. по време на Световното първенство по хокей на лед в Словакия.

„Откъде започна пътят ми? Имам брат-близнак, второ поколение хокеисти, нашият баща беше хокеист – Симеон Михайлов. С брат ми Борис, като повечето деца се запалихме – първо тенис на маса, после футбол. Играхме около три години футбол в Локомотив София, той нападател, аз вратар. Имахме проблеми с училището и баща ни ни забрани да тренираме. Бяхме 12-13-годишни, когато баща ми донесе два хокейни екипа. Първоначално бях категорично против да се занимавам“, спомни си Михайлов и добави:

„Започнахме на стадион „Юнак“ – имаше школа по хокей. Една година каране на кънки, на втората ти дават стик, ръкавици. При нас се случиха по друг начин нещата – едната година каране на кънки, после в Левски – нямаха пионерчета. Събраха всичко от школата. Първият ми мач, след две тренировки, тогава Елин Пелин ни биха 11:1. Следващата година ние ги бихме убедително. Доста приличен отбор имахме. Треньор ни беше Атанас Димитров, известен с прякора „Шоколада“. Поиграхме една година с него, горе-долу около 16-годишен започнах да тренирам с мъжете. Изкарахме си всичко по реда. Имаме републикански титли с Левски, после казарма карахме на „Герена“. Дадоха ни чинове в Левски и така изкарахме до 90-а година и всичко пропадна. Трябваше да се самофинансираме“.

Михайлов продължи разказа си: „Около 3-4 години поиграх още в Левски и тогава Славия бяха шампиони и бяха тръгнали да играят за континенталната купа. Дойде треньорът на Славия и ми каза „Търсят те от Партизан“. С един приятел тръгнахме натам, а те ми казаха „Ние те познаваме много добре“. Харесаха и моя приятел. Поиграхме един сезон в Партизан. По много тъп начин приключиха нашите взаимоотношения. В сезона нямахме нито една загуба, бихме Цървена звезда на финала, играхме контроли, даже със Славия. Доста силен отбор бяхме – април месец трябваше да ходим на Световно първенство. Гледам заплатата я няма. Тогава приключихме. Следващият път пак ме викаха, но аз бях категоричен“.

Бившият хокеен вратар има шест години в Турция, като играе чак до 50. „Стоян Бъчваров, ние играхме заедно, скоро беше секретар на федерацията, беше заминал за Турция. Търсят тук един отбор – шест години изкарах в Турция, една година във Франция и накрая минах през абсолютни всички отбори – Славия, ЦСКА, дори в Металург поиграх. На 50 години. Бях решил доста по-рано да се отказвам“.

Михайлов е първият българин от зимните спортове, който е член на „Залата на славата“ – само едно от постиженията в забележителната му кариера. „Над 10 пъти съм избиран за Най-добър вратар. Имам две европейски за юноши, две световни за младежи и две световни за мъже, на които съм избиран за Най-добър вратар“.

„28 световни първенства съм изиграл. Бройката щеше да е по-голяма, но имах пререкание с един от треньорите, докато бях в Турция. Две години пропуснах тогава, те го уволниха после треньорът. Аз като се отказах, продължих да тренирам с Ирбис до 55 години“, разказа още той.

Михайлов се занимава с треньорство в момента на млади деца – вратари. Много от тях са със самочувствие без покритие, признава той. „Сега наблюдавам по-млади момчета – с едни претенции. Самочувствие без покритие. Има много талантливи деца, просто нещата са ужасни в момента, защото един час тренировка ти струва 400 лв. Клубовете са самофинансират с каквото могат. Ние се шегуваме, че сме като аниматори един вид, да ги забавляваме, да не ги обидим. Ако искаш да правиш нещо, го правиш. Няма я тази държавна политика за спорта – дребни неща от Министерството получаваме“.

Той изрази разочарованието си от отношението към него след влизането в „Залата на славата“. „Малко ми беше болно – не може да те приемат в „Залата на славата“ и никой да не те поздрави, тогава министър на спорта беше Красен Кралев. Единственият човек с такова постижение от зимни спортове съм“.

За треньорството си сега сподели, че са нужни труд и дисциплина на децата и че подкрепата от федерацията за дейността му е безценна на фона на трудностите с финансирането. „Имам някаква подкрепа от федерацията. Няма как да ги издържам самостоятелно – отпускат ми часове за тренировки, от 7 до 15-16 годишни вратари тренирам. Ние сме друго време, с друго възпитание. Има изградена дисциплина и труд. Влизаме в ролята на възпитатели, трябва да ги наказваме. Когато някой закъснее, наказанието е лицеви опори, спринтове. Без това нещо не става. Не могат да си правят каквото искат. 1 час на леда, като свърши тренировката, тогава кой каквото иска да прави“.

Михайлов има син, който е треньор в школата на един от родните клубове. „Имам едно дете – беше футболист, игра вратар в ЦСКА в дубъла. Работи в БНТ сега в сутрешен блок и е треньор в школата на ЦСКА – Кирил Михайлов. 90-и набор“.

„Мъжките отбори тренират по два пъти. Няма достатъчно финанси. Пренаселено е от клубове. Ивелин Тодоров – около 18 години бях шофьор при него, той беше спонсор на ЦСКА и Ирбис. Всички го знаят много добре, никой не направи нещо, че е спонсор, някакви отстъпки. Изсипа едни торби с пари за хокея“, каза още той.

Членът на хокейната „Зала на славата“ сподели и очакванията си за представянето на нашите олимпийци в Милано/Кортина. „Вижте, абсолютно всичко е възможно. Това е един ден, един момент. Подобно на Екатерина Дафовска през 1998 г. Въпросът е човек да си вярва. Те имат нелоши качества. Имаме талантливи хора. Ако тръгнем с голямата кошница, не е добре. Не, не е невъзможно да се приберем с медал“, оптимист е той и допълни по отношение на хокейния турнир:

„За хокейния турнир специално смятам, че Канада е фаворит. Шведи, финландци, те също са опасни. Те са страшни звезди – американците и канадците. На Световно първенство не държат да участват, но стане ли въпрос за Олимпиада, винаги са там. Така че залагам на Канада“, завърши Константин Михайлов. | БГНЕС