САЩ е една от трите държави - домакини на световното първенство по футбол. В Ню Йорк играе един от най0атрактивните отбори на Мондиала Бразилия - с най-много и най-страстни фенове. Може да се очаква, че главният град на Америка ще живее с най-голямото спортно събитие не само на годината. Нищо подобно! В часовете преди мача Бразилия - Мароко човек има усещането, че градът не се интересува от този турнир. Все едно, че го няма.

Първият шок е от затварянето на главните авенюта в Манхатън. Първата ни мисъл е, че това е направено заради фен-зони, в които запалянковците могат да се наливат с бира, да пеят песни, да преживяват, да коментират. Затворени са заради...парад на мигрантите! И това в деня на старта на Световното първенство в главния град на САЩ. Там ще се проведе и финалът. Ню Йорк изобщо прилича на мини-държава в рамките на друга държава, където царят хаос и собствени правила. 

Все пак намерихме фен-зона - близо до Бруклинския мост. Едва ли ще изненадаме някого, като кажем, че тя беше затворена още от петък - тогава САЩ игра първата си среща на турнира. Също в петък, решихме да посетим някой спортен бар. Минахме през няколко и нито един не беше пълен за двубоя САЩ - Парагвай. Вчера и днес ни стана окончателно ясно, че на града изобщо не му пука за Световното първенство и за футбола като цяло. Тук всички бяха много по-загрижени дали Ню Йорк Никс ще спечелят титлата в НБА за пръв път от 53 години. Никс спечели, улиците се напълниха с хиляди фенове, стигна се и до бой с полицията.

Феноменът ни беше обяснен от американски приятели, които са живяли в Европа и знаят какво е футболна култура:

„На американците не им пука какво представлява националният отбор на Франция или Германия, например. За тях Килиан Мбапе и никой. Знаят Меси, Роналдо, това им стига За тях световните първенства са НХЛ и НБА.“

И все пак, нещо подобно на футболна атмосфера може да се намери. Например, до Рокфелер център има малък павилион на Panini, където можеш да купиш известния албум и стикери. А само на няколко метра от него, в малък парк, хора лепят, продават и разменят картинки. Цената на най-редките достига 300 долара. 

В търсенето на фенове стигнахме до едно от култовите места в Ню Йорк - Joe's Pizza. Тази на пръв поглед незабележима пицария стана много популярна след филма „Спайдърмен“. Именно там работеше Питър Паркър, разнасяйки най-известното италианско ястие из целия град. Оттам и беше уволнен заради системните си закъснения, причинени от супергеройските му занимания.

За да влезем в пицарията, трябваше да чакаме на опашка около 10 минути. А вътре – почти нищо, само няколко фена с фланелки на Бразилия. И много снимки по стените на звездите, които са били тук - от Леонардо Ди Каприо до Ан Хатауей.

Последен опит за намерим атмосфера, която поне малко да напомня, че все пак се играе световно първенство и отиваме на Таймс Скуеър. Там малка група бразилски фенове организираха „Жога Бонито“, някъде наблизо малко покрещяха марокански привърженици. И толкова. Направи ни впечатление, че журналистите, фотографите и инфлуенсърите бяха повече от феновете. За сметка на това аниматори в костюми на различни филмови герои ни искат пари, само защото сме минали покрай тях и сме ги погледнали. Не дай Боже да се задържим около тях!

Отправихме се към стадиона в Ню Джърси за мача Бразилия - Мароко с надеждата, че поне там няма да е скучно. Отиването на Ню Джърси се оказа истинско приключение. Практически е невъзможно, защото властите увеличиха цените на билетите специално за първенството от 10 на 100 долара. Успяхме обаче да се намърдаме в един шатъл за около 20 долара, предназначен единствено за фенове на Бразилия. Шатълът представляваше ученически автобус - същите ги има в по-старите американски филми. Шофьорът обаче се видя в чудо - нямаше ясна идея къде точно трябва да спре пред стадиона и го обиколи четири пъти. На петия изнервените фенове започнаха да му викат и той просто спря, насред булеварда. При влизането в стадиона разбрахме защо феновете на Бразилия и Мароко ги няма в Ню Йорк. Всичките бяха на стадиона. 

Море от червени и жълти фланелки, песни и танци, необичайни костюми, побратимяване на хора от различни култури, фенове, които си разменят стикери. Ето тук беше истинското Световно първенство.|БГНЕС

Николай Пеев - български студент в САЩ, специално за БГНЕС