Когато консервативната му южнокорейска партия се поклони, за да покаже разкаяние за катастрофалния указ за военно положение на бившия президент Юн Сук Йол, Ким Мун Су седеше сам и решителен.

Този момент изстреля трудовия активист, превърнал се в депутат, към славата, която сега той се надява да използва, за да стане следващият президент на Южна Корея.

„По същество той е кандидат за президент, когото социалните медии родиха“, каза пред АФП Чонгмин Ким, изпълнителен директор на Korea Risk Group.

Потребителите на интернет го нарекоха „упорития Мун Су“ в знак на одобрение на този ход, който помогна за малко покачване на рейтинга на неговата обсадена партия.

Въпреки това Партията на народната власт (ПНП) - бившата партия на Юн - не винаги е била толкова ентусиазирана от кандидатурата на Ким Мун Су.

ПНП го избира, отменя и след това отново го избира за свой кандидат в рамките на шумна борба.

Това беше символ на сътресенията, които разтърсиха партията след неуспешния опит на Юн да преустанови гражданското управление през декември.

По време на предизборната кампания 73-годишният Ким се опита да се дистанцира от отстранения президент, който стана вторият консервативен лидер, лишен от поста си, след Пак Гън-хе през 2017 г.

Миналия месец Ким поднесе първите си извинения „на хората, страдащи от последиците на военното положение“.

„Военното положение не само затрудни икономиката и вътрешната политика, но и предизвика значителни предизвикателства в износа и дипломатическите отношения“, заяви той пред южнокорейски медии.

Чонгмин Ким от Korea Risk Group нарече кандидата на ПНП „политик, приличащ на хамелеон, способен да оцелее в сложния пейзаж“.

Роден в многодетно семейство в провинция Северен Кьонсан, на около 300 км от Сеул, Ким израства в бедност, след като баща му подписва заем, който ги вкарва в дългове.

Ким е политически активен от последната си година в гимназията, когато е отстранен от работа заради протест срещу военния лидер, президента Пак Чунг-хи.

Учи в най-престижния южнокорейски университет, но започва да работи във фабрики, докато изкарва дипломата си и организира работнически синдикати.

През 80-те години на ХХ век е арестуван два пъти - първо по обвинение в нарушаване на Закона за борба с комунизма, а след това и по Закона за националната сигурност.

Ким прекарва повече от две години и половина в затвора и пише в биографията си, че е бил подложен на електрически шок и мъчения с вода.

През 1988 г. той е помилван и смаян открива, че страната процъфтява.

„Моята прогноза, че южнокорейският капитализъм в крайна сметка ще се провали, се оказа погрешна“, пише Ким в биографията си.

Разпадането на Съветския съюз също променя мирогледа му и го кара да се присъедини към консервативната партия“.
През 1996 г. Ким е избран за депутат, а по-късно два мандата е губернатор на провинция Кьонги, най-населения регион в Южна Корея.

След като през 2011 г. е обвинен, но не му е повдигнато обвинение в скандал за злоупотреба с власт, Ким отново намира почва сред твърдо десните консерватори.

Популярността му сред твърдата линия на партията му беше подсилена от опита му да преразгледа учебниците по история по начин, който се счита за благоприятен за бившата колониална сила Япония, както и от високопоставената глоба за участие в църковна служба по време на пандемията от Ковид-19.

През 2024 г. Юн го назначава за министър на труда и е смятан за част от вътрешния кръг на опозорения лидер.

Проучванията на общественото мнение показваха, че Ким изостава с поне 10 процентни пункта от лидера на опозицията Ли Дже Мюн и той не успя да убеди кандидата на трето място Ли Джун Сок от Партията на реформите да обедини силите си и да направи изборите конкурентни.

С отварянето на избирателните секции днес „въпросът е до каква степен кандидатът Ким Мун-су може да намали разликата“, каза Хео Джин-джае, директор на изследванията в Галъп Корея.

„Всякакви забележки, които оскърбяват обществените настроения, могат да костват гласове на кандидатите“, добави Хео.

Друг ключов въпрос е дали той може да спечели умерените.

„Консервативната база в Южна Корея е идеологически широка, а политическият характер на Ким Мун Су е доста различен“, посочи Канг Джу Хюн, професор в Женския университет в Соокмюн.

„Сред умерените или прагматично настроените десни има колебания дали могат да го подкрепят напълно“, добави Канг.

В отговор на скептиците Ким наскоро припомни победата си в последния момент през 1996 г., когато успешно се кандидатира за парламента.

„Не сте си мислили, че ще стана (последният) кандидат, нали? Аз също не вярвах. Но ние написахме чудо“, каза Ким пред репортери в първия ден от кампанията си.  | БГНЕС