Измаилският лицей е едно от най-старите образователни средища в Южна Бесарабия, предаде БГНЕС. 

Сградата, в която днес се помещава лицеят, има дълга история, свързана с развитието на българската просвета в региона. През XIX век тя е дом на Българското централно училище в Измаил - едно от най-авторитетните учебни заведения за бесарабските българи. В него получават образование деца от българските колонии в Бесарабия, които по-късно стават учители, общественици и духовни водачи на своите общности.  

Именно тук, на 20 август 1869 г., започва своята учителска дейност Христо Ботев. По препоръка на своя приятел и съратник Иван Касабов, той е назначен за преподавател по български език и литература. До пролетта на 1871 г. Ботев обучава учениците не само на грамотност и книжовен език, но и ги възпитава в дух на национално самосъзнание, свобода и любов към родината. Този период има особено значение за неговото духовно израстване и за формирането му като публицист и бъдещ революционер.  

По онова време Измаил е един от най-важните културни центрове на българската емиграция в Бесарабия. След Кримската война градът се превръща в средище на просветна и обществена дейност, а българското училище играе ключова роля за съхраняването на езика, културата и националната идентичност на бесарабските българи.

След промените през XX век учебното заведение постепенно се преобразува според образователната система на времето. Днес в историческата сграда се намира Измаилският лицей, който обучава ученици от различни националности - украинци, българи, гагаузи, молдовци и представители на други етнически общности. Лицеят продължава традициите на качественото образование и остава важен културен и просветен център на град Измаил.

В знак на признателност към делото на Христо Ботев върху фасадата на сградата е поставена паметна плоча. Тя напомня, че великият български поет, революционер и просветител е преподавал именно тук през 1869–1871 г. и е оставил незаличима следа в историята на училището и на българската общност в Бесарабия.

Днес този паметен знак не е просто историческо свидетелство. Той символизира живата връзка между България и бесарабските българи и напомня, че просветата винаги е била в основата на националното съхранение. Неслучайно думите на Ботев, изписани върху мемориалната плоча – „Жив е той! Жив е!... Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“- продължават да вдъхновяват поколения ученици и преподаватели. І БГНЕС