Около 11% от външния дълг на Сърбия се формира от задължения към държавната китайска Експортно-импортна банка, показва последният доклад от октомври на Управлението за публичния дълг към сръбското Министерство на финансите.

В момента Сърбия изплаща повече от десет кредита към Китай, поети основно за инфраструктурни проекти, предаде Радио Свободна Европа. Общият им размер възлиза на около 2,8 млрд. евро. Това обаче не дава пълна картина на задлъжнялостта на страната към Китай, тъй като Сърбия е вземала заеми и от Банката на Китай (Bank of China) за проекти за изграждане на комунална и канализационна инфраструктура, става ясно от бюджета, приет за 2026 г.

От Народната банка на Сърбия отказват да предоставят информация за общия размер на дълга на страната към китайски банки и към държавата Китай, като използват извинението, че става дума за поверителни данни. Министерството на финансите поддържа същата позиция.

Наличните данни на Управлението за публичния дълг показват още, че Сърбия се е задлъжняла повече към китайската Експортно-импортна банка, отколкото към някои европейски институции, като Европейската инвестиционна банка. Според изследователката и политолог Соня Стоядинович, която се занимава с китайските инвестиции, това е очаквано.

„Процедурата при китайските кредити е по-кратка, но не е толкова прозрачна“, заяви тя пред РСЕ.

Участието на китайски компании в инфраструктурни проекти в Сърбия е съпътствано от обвинения в липса на прозрачност и заобикаляне на процедурите за провеждане на обществени поръчки. Сръбските власти се позовават на международния договор за икономическо и техническо сътрудничество в областта на инфраструктурата, подписан между Сърбия и Китай през 2009 г., който позволява директно възлагане на проекти на китайски компании без търг.

Темата за прозрачността на сръбско-китайските сделки се засили особено след ноември 2024 г., когато рухването на козирка на жп гарата в Нови Сад отне живота на 16 души. Гарата е част от проекта за модернизация на железопътната линия Нови Сад – границата с Унгария от Коридор 10, изпълняван без търг от консорциум от китайските компании China Railway International (CRIC) и China Communications Construction Company (CCCC).

Тези компании са обект на разследване на Сръбската прокуратура за борба с организираната престъпност, която обвинява отделни длъжностни лица, че са им осигурили „имотна облага“ в размер на най-малко 18,7 млн. долара.

За проекта за реконструкция на жп линията Сърбия е поела кредит, който ще изплаща до 2039 г. Текущият размер на дълга е 763 млн. евро, става ясно от бюджета за 2026 г.

Защо Сърбия взема китайски кредити?
Соня Стоядинович обясни, че причината се крие в „опростените процедури“.

„Китайските кредити са по-изгодни от гледна точка на процеса – получават се по-лесно, реализират се по-бързо и условията им са по-леки в сравнение с тези на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие“, каза тя.

По думите ѝ европейските банки изискват изпълнението на редица политически условия – като редовни избори, спазване на човешките права и свободата на словото. „При китайските кредити няма политически условия, освен държавата да не се намесва във вътрешната и външната политика на Китай и да подкрепя политиката на „единен Китай“, допълни Стоядинович.

Официален Белград подкрепя тази политика, според която остров Тайван, който се смята за суверенна държава, е част от територията на Китайската народна република.

Стоядинович отбеляза, че китайските кредити са средно малко по-скъпи от европейските: „Разликата не е голяма – лихвите са с около 0,5 до 1,2 процентни пункта по-високи.“

Сръбските власти, както и тези в други държави от Западните Балкани, предпочитат китайското финансиране и защото то позволява бързо изграждане на пътна и железопътна инфраструктура, което носи политически дивиденти. „Властта иска проектите да се реализират възможно най-бързо, за да натрупа политически капитал преди избори“, заяви Стоядинович.

Представителите на сръбската държава редовно хвалят сътрудничеството с Китай, а президентът Александър Вучич отново заяви през декември, че „Китай е искрен и железен приятел на Сърбия“.

Кои проекти се финансират с китайски кредити?
В бюджета за 2026 г. е посочено, че Сърбия изплаща 14 кредита към Експортно-импортната банка на Китай. Сред проектите са мостът Земун–Борча в Белград, околовръстният път на столицата и модернизацията на жп линията от Нови Сад до границата с Унгария.

Част от проектите са в енергетиката – като изграждането на топлопровод в Белград и модернизацията на ТЕЦ „Костолац Б“ в източната част на страната. В бюджета е включен и заем за въвеждането на системи Nuctech за контрол на контейнери и превозни средства на граничните пунктове.

През 2023 г. Сърбия инсталира мобилни скенери на китайския производител Nuctech по границата с България, въпреки че компанията е включена в „черния списък“ на САЩ, а част от евродепутатите настояваха тя да бъде изключена от обществени поръчки от съображения за сигурност.

Бюджетът за 2026 г. показва също, че Сърбия е задлъжняла към Банката на Китай за проекта „Чиста Сърбия“, рекламиран като една от най-големите инвестиции в опазването на околната среда. Той включва изграждането на канализация и инфраструктура за управление на битовите отпадъци в редица населени места.

Защо Китай отпуска кредити на Сърбия?
Според Стоядинович Китай присъства в Сърбия и в региона по икономически и политически причини. „Балканите са част от инициативата „Един пояс, един път“. Те са важни за свързването на Атина и Будапеща чрез пътища и железници и за по-нататъшното разширяване на китайското влияние в Източна и Централна Европа“, обясни тя.

Китайската компания COSCO Shipping е мажоритарен собственик на гръцкото пристанище Пирея. Бързата жп линия Белград–Будапеща, част от която се финансира с китайски кредит, е елемент от същата стратегия за свързване на Пирея с Централна Европа.

Стоядинович отбелязва, че инфраструктурните проекти позволяват на Китай „да реализира продажбите на своята стомана и други продукти“.

Китай е активен в Сърбия и като инвеститор. Сред най-големите китайски компании в страната са Zijin, която през 2018 г. придоби държавната минна компания RTB Bor, и Hesteel, купила металургичния комбинат в Смедерево през 2016 г. И двете инвестиции са съпътствани от опасения и обвинения на местни активисти за замърсяване на околната среда.

„Черните дупки“ в сръбско-китайското сътрудничество
Брюксел и Вашингтон неведнъж са отправяли критики и предупреждения към Белград заради засилващото се сътрудничество с Китай, особено след идването на власт на Сръбската прогресивна партия през 2012 г.

Една от основните критики е свързана с липсата на прозрачност и заобикалянето на процедурите за обществени поръчки. Стоядинович смята, че в тези отношения има редица „черни дупки“.

„Сърбия влиза в тези договорености, защото това е по-бързо и по-лесно – става дума за договорки на четири очи, без прозрачност и без търгове“, подчерта тя.

Китайски компании участват не само в държавни проекти, финансирани с китайски кредити, но и в други мащабни начинания без провеждане на открити процедури. Сред тях е и подготовката на международното изложение EXPO в Белград, за което е ангажирана държавната китайска компания PowerChina. За проекта е приет специален закон, който изключва прилагането на правилата за обществени поръчки поради „спешност“.

Китайски компании (без да минават през търг) са ангажирани и с проекта за нов мост над река Сава в Белград. В този случай Сърбия се позовава на споразумението за икономическо и техническо сътрудничество с Китай от 2009 г., чийто анекс от 2014 г. изрично предвижда, че проектите по него „не подлежат на задължението за провеждане на процедура за обществена поръчка“. | БГНЕС