Вселената е на тринадесет милиарда години. Само в нашата Галактика има стотици милиарди звезди, значителна част от които имат планети. Много от тези планети се намират в температурния диапазон, подходящ за наличие на течна вода. Според всякакви разумни оценки числата показват, че животът е трябвало да възникне много пъти, на много места, много преди да се е формирала дори нашата планета. И въпреки това – никакви сигнали. Никакви посетители. Никакви доказателства за съществуването на някого. Това е парадоксът на Ферми и той остава неразрешен в продължение на седемдесет и пет години.

Сега двама физици от Технологичния университет „Шариф“ в Техеран – Сохраб Рахвар и Шахин Рухани – са го разгледали от нов ъгъл.

Вместо да се питат защо не сме открили други цивилизации, Сохраб Рахвар и Шахин Рухани са попитали какво самото мълчание ни казва. Отговорът поставя твърда математическа горна граница на продължителността на живот, която технологично напредналите цивилизации вероятно могат да имат.

Ако оптимистично приемем, че интелигентният живот възниква сравнително лесно върху планети, подобни на Земята, и че огромният брой такива планети в нашата Галактика означава съществуването на безброй цивилизации, тогава липсата на какъвто и да е контакт с тези цивилизации трябва да означава, че те вече не съществуват. Галактиката е достатъчно стара и пространството е достатъчно добре свързано, така че една дълго живееща технологична цивилизация в крайна сметка би се проявила. Бихме открили техните сигнали, техните сонди или някаква следа от тяхната инженерна дейност. Не сме открили нищо подобно.

Изследователите са разработили математиката внимателно, като са се опрели на известното уравнение на Дрейк – формулата, която се опитва да оцени броя на комуникиращите цивилизации в Галактиката във всеки даден момент. Те също така въвеждат особено силно ограничение, произтичащо от електромагнитната комуникация. Нашите радиотелескопи са слушали достатъчно дълго, за да може нашият „светлинен конус“ (областта от пространство, от която сигналите биха могли да достигнат до нас) да обхване цялата история на Галактиката назад приблизително 100 000 години. По принцип всяка цивилизация, която е съществувала в Галактиката през този период и е излъчвала откриваеми сигнали, вече би трябвало да бъде чута.

Авторите твърдят, че мълчанието не е въпрос на това технологията ни да е твърде примитивна. То е истинско отсъствие. След като обработили числата, екипът заключил, че ако интелигентният живот е често срещан, технологичните цивилизации обикновено могат да съществуват не повече от около 5000 години. Не милиони години. Дори не десетки хиляди. Пет хиляди години – цифра, която поставя цялата записана човешка история в опасната зона. Ние сме технологична цивилизация, в някакъв значим смисъл, едва от около 200 години. Статистически погледнато, ние сме в самото начало на най-уязвимия период от нашето съществуване.

Статията изброява заплахите с неудобна откровеност: удар от астероиди, изригване на супервулкани, климатични промени, пандемии, ядрена война, изкуствен интелект и неконтролирана биотехнология. Както Рахвар и Рухани внимателно уточняват, техните резултати „трябва да се тълкуват като горни граници, изведени от парадокса на Ферми, а не като прогнози за реалната продължителност на живот“.

Математиката не казва, че цивилизациите трябва да загинат след 5000 години, а само че те не могат средно да оцелеят много по-дълго, ако искаме да обясним наблюдаваното мълчание. Възможни са и други обяснения – може би цивилизациите избират да не комуникират, може би сме сред първите интелигентни видове, които се появяват, може би разстоянията са просто твърде големи. Изследването не изключва нито една от тези възможности. Независимо дали чрез война, екологичен колапс или злоупотреба със собствените си технологии, Вселената изглежда налага строг лимит върху продължителността на съществуване на интелигентността. Все още не знаем към коя категория принадлежим. |БГНЕС, "Нолидж"