Първото бегло впечатление на консервативния зрител е за живопис и графика, които нямат стойностите на утвърдена истина, а по-скоро на естетическа игра, експеримент и много ирония. Ако, обаче, сме по-наблюдателни, ще открием интелекта и въображението на обаятелен разказвач, създал и използвал собствена азбука от универсални символи, изведени до собствена уникална знаковост.

С тази азбука на езика на живописта, Кольо Карамфилов разказва своите житейски истории, които са му се случили, а могат да се случат и на всеки от нас.

Това е художникът Кольо Карамфилов - живописец, график, скулптор, илюстратор и сценограф. Една от най-значимите фигури в съвременния български авангард от края на 20-ти век и първите десет години на нашето столетие. Творчеството на Карамфилов е изцяло лишено от клишетата на академизма. Той е художник, който не прилича на никого, освен на себе си. Разказва истории, без да е илюстративен, разказите му са често недоизказани и мистични, в голяма степен и метафизични, непопулярни и адресирани до посветена публика, но без да са маниерни или изразяващи творческа суетност.

Така при контакта с творчеството му, колкото повече отстраним резервите си към нетрадиционното, и се освободим от задръжките във възприятията си, толкова имаме по-голям шанс да вникнем в посланията на този оригинален автор, който игнорира общоприетите правила на баналното ни ежедневие - това, което сме свикнали да наричаме реалност.

Едва ли мащабът на изложбата е в състояние да запознае зрителя с голямото по обем и разнообразие в жанрово и стилово отношение творчество на Кольо Карамфилов във всичките му периоди и цикли. Но тази изложба ще напомни на българската публика за един изключително талантлив артист, на който галерии и критици дължат голям внимание.

Никола Бояджиев.

Анализът е написан специално за БГНЕС.