Китайската „зелена революция“ – стремеж към световно икономическо господство

Една от най-големите фотоволтаични централи в света се намира край китайския град Ордос

Как електрификацията на Китай ще се отрази на Запада и Русия

Само за 10 години Китай се превърна в световен лидер в енергетиката – ключов сектор на глобалната икономика. Залогът на възобновяемите енергийни източници се оказа печеливш. Той не само освободи Китай от технологичната и суровинната зависимост, но и го превърна в суперсила на „чистите“ технологии на бъдещето, а с това и във водещ износител на слънчеви панели, акумулаторни батерии и електромобили.

В резултат Китай изпревари Запада и в борбата с климатичните промени и неравенството в света. Как китайската комунистическа партия успя да постигне това и как електрификацията на цял Китай заплашва Запада и нефтогазовите държави, преди всичко Русия и САЩ?

„Голямата изненада”

Темповете на китайската „зелена революция” са впечатляващи, се казва в анализ на Би Би Си.

В Китай в момента се инсталират два пъти повече слънчеви батерии, отколкото в целия останал свят, взети заедно. На Китай се пада една трета от всички световни инвестиции в „чисти” технологии – над 600 милиарда долара само през 2024 г.

В резултат на това Китай не само ускорява темповете на внедряване на възобновяеми енергийни източници и електрифициране на транспорта, но и се превърна в основен доставчик на „зелено“ оборудване в света. В Китай се произвеждат над 90% от всички слънчеви панели и над 80% от вятърните турбини, според статистиката за 2024 г.

Преди 10 години Китай внасяше автомобили, а сега е най-големият износител в света. През последните пет години той изпревари всички предишни лидери: Германия, Южна Корея и Япония — и всичко това благодарение на новите технологии. Миналата година китайската BYD изпревари американската „Тесла“ и стана най-големият продавач на електромобили в света.

Китайската икономика вече е електрифицирана на една трета, докато САЩ и Европейският съюз – само на една четвърт. Според последните прогнози (които са посочени по-долу), светът като цяло ще достигне китайското ниво едва след четвърт век.

Темповете на промените изненадват дори онези, които са длъжни да предвидят близкото бъдеще.

Спенсър Дейл, главен икономист на британската петролна компания BP, през последните 11 години е курирал еталонния годишен сценарий за развитието на световната енергетика. Миналата седмица той представи последния си доклад преди пенсионирането си. На пресконференцията Дейл беше попитан какво го е впечатлило най-много през десетилетието, в което е работил като главен икономист на BP.

„Най-голямата изненада за мен е невероятната скорост, с която всичко се променя в Китай“, отговори той.

„В момента в Китай се продават почти 60% от всички електромобили в света, там се инсталират 65% от слънчевите панели, 65% от вятърните турбини и 30% от всички ядрени реактори. В следващите една-две години Китай ще започне да намалява емисиите на парникови газове. Преди 11 години не сме и мечтали за нещо подобно.“

Дейл призна, че при всяко свое пътуване до Китай е бил впечатлен от голямото значение, което властите в страната отдават на „зелената революция” в енергетиката.

Защо комунистическата партия реши да заложи на новите технологии и електрификацията на цялата страна?

„Екологична цивилизация“

„В Китай се е наложило разбирането, че старият модел на растеж, основан на изкопаеми енергийни източници, е изчерпал себе си. В резултат на това властите поеха по пътя на изграждането на „екологична цивилизация“, за да развиват едновременно икономиката, социалната сфера и екологията“, стигнаха до заключението експертите от центъра Ember при подготовката на първия си мащабен доклад за китайската „зелена революция“.

Според техните оценки, бързият икономически подем на Китай от 1978 до началото на 2010-те години е бил съпътстван от шесткратно увеличение на потреблението на въглища и петкратно увеличение на потреблението на петрол. Поддържането на такива темпове на растеж за сметка на изкопаемите горива е проблематично и поради факта, че 70% от потребявания в страната нефт и 40% от газа Китай купува от чужбина, включително от Русия.

Енергийната сигурност и екологията не са единствените проблеми. Чистите технологии се превърнаха в двигател на китайската икономика.

„През 2024 г. производството на „чиста“ енергия и инвестициите в тази сфера възлизат на 1,9 трилиона долара, което е равностойно на около 10% от китайския БВП“, се посочва в септемврийския доклад на Ember. „А самият сектор расте три пъти по-бързо от икономиката като цяло“.

„Постиженията на Китай в областта на чистите технологии са неоспорими. Но той не е достигнал доминираща позиция за един ден“, отбелязват анализаторите от S&P Global.

За последните 10 години Китай е инвестирал над 300 милиарда долара в създаването на мощности за производство на слънчеви панели с обща мощност 1000 ГВт, вятърни турбини с мощност 600 ГВт и батерии с мощност 2500 ГВтч, според изчисленията им.

Китай предварително се е погрижил за достъпа до критично важни материали за акумулатори и е създал условия за конкуренция сред местните производители, което е стимулирало иновациите. В момента китайските компании представляват 75% от световните патентни заявки в областта на „чистата“ енергия, отбелязва S&P Global, докато през 2000 г. техният дял е бил едва 5%.

Как Китай изпревари Запада

„Зелената революция“ в енергетиката започна не на Изток, а на Запад. По три основни причини.

Първо, за да се спре глобалното затопляне, причината за което учените единодушно посочват емисиите на парникови газове в атмосферата в резултат на изгарянето на изкопаеми горива – нефт, газ и въглища.

Второ, Западът искаше да намали зависимостта си от суровини от страните от Близкия изток, Русия, Венецуела и други автокрации. И трето, Европа и САЩ се опитваха да запазят лидерството си в енергийните технологии.

Въпреки това „зелената революция“ се оказа скъпо удоволствие, а след финансовата криза от 2008-2009 г. нямаше излишни пари. Демократично избраните власти на западните страни започнаха постепенно да намаляват субсидиите и да преразглеждат целите за намаляване на емисиите.

Особено успешни в това отношение са САЩ при Доналд Тръмп. Той отмени плана за „зелено“ преструктуриране на икономиката, приет при предишния президент Джо Байдън, а по-миналата седмица в ООН нарече климатичните промени „най-голямата измама в историята“.

Китай зае мястото на световен лидер в енергийните технологии на бъдещето и борбата с климатичните промени.

На следващия ден след разгромната реч на Тръмп китайският президент Си Дзинпин обяви в ООН, че за първи път в историята страната му поема ангажимент да намали емисиите. Досега Китай – най-голямата развиваща се икономика и основен източник на текущи емисии в атмосферата – настояваше на правото си да ги увеличава, тъй като климатичните промени са на съвестта на развитите страни, които са забогатели благодарение на изгарянето на нефт и въглища през последните 200 и повече години, а Китай трябва да ги настигне.

Експертите са убедени, че Китайската комунистическа партия не се движи от любов към природата, а от стремеж към световно икономическо господство.

„Докато европейските политици надпреварват да критикуват „зелената“ програма, Китай последователно разглежда климатичните промени като въпрос на индустриална политика, а не на идеология“, отбелязва експертът Байфорд Цанг, експерт по Китай от Европейския съвет за международни отношения.

При Си Дзинпин бяха приети няколко програми за подкрепа на нови отрасли. Западът счита, че по този начин Китай нарушава правилата на играта, и затова САЩ и Европа започнаха да защитават пазарите си от наплива на евтини китайски електромобили и слънчеви батерии.

Въпреки това, западните мита и протекционизмът само подхранват електрификацията на самия Китай, отбелязват експерти от европейския изследователски център Bruegel. Те дават за пример слънчевите панели, в производството на които Китай фактически има монопол. 

Въпреки спадащите цени и заградителните западни мита, през последните две години Китай не е намалил, а е увеличил производството на слънчеви панели. Всичко, което не са успели да продадат в чужбина, са инсталирали в Китай – на цени под себестойността и в количества, значително надвишаващи търсенето на слънчева енергия и възможностите на електропреносната мрежа. С поглед към бъдещето.

Как електрификацията на Китай ще навреди на САЩ и Русия

Всичко това е лоша новина за най-голямата икономика в света – САЩ, а също и за Русия. И Доналд Тръмп, и Владимир Путин обвързаха бъдещето на своите страни с увеличаване на добива и износа на нефт и газ.

Досега най-големият вносител беше Китай.

Китай увеличаваше покупките си, въпреки бурния растеж на собственото си производство на енергия от възобновяеми източници, тъй като общото търсене на енергия все пак нарастваше по-бързо поради растежа на икономиката и доходите на населението. Миналата година „чистата“ енергетика покри 84% от новото търсене на енергия, а останалата част трябваше да се задоволи с изгарянето на допълнителни количества нефт, въглища и газ, изчисли Ember.

Но това лято всичко се промени. Китай премина прага, зад който се крие спад, а не ръст на търсенето на традиционни енергоносители.

През първата половина на 2025 г. ръстът на производството на слънчева и вятърна енергия в Китай надхвърли ръста на търсенето на електроенергия. В резултат на това потреблението на нефт, газ и въглища намаля с 2%. Електроенергетиката е основният потребител на изкопаеми горива. В три други сфери – промишлеността, транспорта и отоплението на сгради – Китай отдавна не увеличава, а замества „мръсната“ енергия с „чиста“.

Разбира се, резултатите от едно полугодие все още не са твърдо доказателство за структурен прелом в китайската икономика – подобно нещо се е случвало и преди. Но винаги е имало спешни причини за това, като например рязък спад в търсенето поради ковида и кризата или рязко увеличение на предлагането от водноелектрическите централи поради препълнени язовири.

Сега обаче няма нищо подобно. Промишленото производство за полугодието е нараснало с 6,4%, а търсенето на електроенергия – с 3,7%. Въпреки това производството на енергия от изкопаеми горива е намаляло, което потвърждава прехода на Китай от предишния суровинния модел към чисто бъдеще, отбелязва Ember.

„Китай все по-бързо въвежда възобновяеми енергийни източници, строи електропреносни мрежи и акумулатори, което в съчетание с електрификацията на транспорта и промишлеността бързо приближава пика на търсенето на изкопаеми горива в енергетиката, както и намалява разходите и ускорява въвеждането на „чисти“ електротехнологии в други страни“ , пишат анализаторите от центъра Ember, който нарича своята мисия „ускоряване на прехода към чисто, електрифицирано енергийно бъдеще“.

„Тези две тенденции създават условия за достигане на пик и намаляване на използването на изкопаеми горива в енергетиката по целия свят“, надяват се те.

Не толкова бързо, предупреждава пенсионираният икономист от BP Спенсър Дейл.

„Петролът и газът ще играят централна роля поне през следващите 10-15 години“, каза той, представяйки миналата седмица сценарии за развитието на световната енергетика до 2050 г.

Китай вече е в бъдещето

Въпреки това именно Китай ще играе решаваща роля в това колко бързо ще започне да намалява търсенето на петрол и газ в света, се казва в тези сценарии.

През последните 25 години Китай е осигурил половината от ръста на световното търсене на енергия. Предстоящите 25 години ще „контрастират рязко“ с тази тенденция, смятат икономистите от BP.

Китай, наред с развитите страни, ще намали потреблението на енергия благодарение на факта, че ефективността на електродвигателите, термопомпите и другото електрооборудване е значително по-висока от тази на техните аналози, работещи с изкопаеми горива.

Ако това продължи, делът на електроенергията в крайното енергопотребление в света до 2050 г. ще надхвърли 33% в сравнение с малко над 20% през 2023 г., прогнозира BP.

В това бъдеще няма да се включат всички. Но Китай вече е там.

Още през 2019 г. нивото на електрификация на китайската икономика достигна 32%. При това нефтопродуктите остават доминиращ източник на енергия само в транспорта, така че, като се има предвид масовото преминаване към електромобили, скоро Китай ще се отърве и от тази зависимост.

Европа и САЩ могат само да мечтаят за такова нещо. Там, според данни на Ember, още през 2010 г. електрификацията достигна 24% и оттогава остава приблизително на това ниво.

Ще успее ли Западът да настигне Китай?

Перспективите за Запада са мрачни, предупреждават анализаторите от S&P Global.

Първо, защото в Китай е по-евтино и по-бързо да се строи и произвежда, отколкото на Запад, където проектите се съгласуват по-дълго, а работната ръка, суровините и финансирането са по-скъпи. Второ, защото Западът от самото начало заложи на по-сложни и скъпи технологии, като водороден транспорт и улавяне на въглерод. Китай пък произвежда евтино и в големи количества лесно продаваеми слънчеви батерии и вятърни генератори.

И на трето място, Западът не иска да попада в зависимост от китайските технологии и затова изобретява своя електрически велосипед.

За енергийната независимост от Китай ще се плати скъпо, особено от американците, тъй като в САЩ цената на внедряването на „чисти“ технологии, изчислена на ват мощност, е два пъти по-висока от аналогичния показател в Китай, според данни на S&P Global.

А парите са само половината от проблема. Необходим е консенсус в обществото, тъй като електрификацията по китайски модел изисква дългосрочно планиране и държавна намеса. Комунистическата планова автокрация се справя с такава задача много по-добре от либералните пазарни икономики.

„Дългите срокове представляват проблем. Кратките избирателни цикли, характерни за западните демокрации, често се оказват пречка на пътя към консенсус“, отбелязват анализаторите на S&P Global.

Според техните прогнози, Китай ще остане лидер в електрофикацията на планетата в следващите години. През следващите пет години от всички въвеждани в света мощности за производство на електроенергия, 40% от слънчевите батерии и 50% от вятърните турбини ще бъдат в Китай.

„Въпреки това производството в Китай значително изпреварва местното търсене и Китай без съмнение ще запази статута си на ключов износител на оборудване за възобновяема енергетика“, прогнозират те.

В условията, когато най-големите нефтогазови сили в света – САЩ и Русия – използват доставките на полезни изкопаеми като инструмент за политически натиск, все повече развиващи се страни се стремят да се електрифицират по китайския модел.

Според данни на Ember, всяка четвърта развиваща се икономика в света вече е изпреварила САЩ по електрофициране благодарение на китайската продукция. Небогатите страни от Африка, Азия и Латинска Америка преминават към достъпни китайски технологии, което гарантира на Китай поръчки за десетилетия напред.

А заедно с акумулаторните батерии и слънчевите панели Китай изнася и политическо влияние.

Преди бразилците и виетнамците мечтаеха за Мерцедес. Сега те спестяват за BYD. І БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон