Ако ви се струва, че все по-често виждате хора с плетка в ръка – не, не е грешка. В последните 3-4 години плетенето отдавна е излязло от рамките на „хоби за баби“ и се е превърнало в мащабен пазар, движен от вълната на „бавната мода“ (slow fashion), DIY (направи си сам) културата сред младите. Немалко творци намират в плетенето и терапевтичен ефект от забързаното ежедневие, предаде репортер на БГНЕС.

Този своеобразен възход на ръчното плетиво се подкрепя и от статистиката. Текстилната индустрия и секторът на хоби стоките в България отчитат неочакван, но стабилен възход в сегмента на преждите за ръчно и машинно плетене през последните пет години (2021–2026 г.). По данни на Агенция „Митници“ и статистическите платформи за международна търговия, обемът на внесените прежди в страната е нараснал средно с 38% спрямо нивата от 2021 г.

През последните 5 години пазарът премина от пандемичен бум (когато хората търсеха занимания у дома) към устойчив бизнес модел, захранващ стотици малки онлайн магазини и независими автори на плетива.

Едва ли за някого е изненада, че най-голямата фабрика за прежди в света се намира в Китай, и представлява мегакомплекс с инвестиция от над 730 милиона долара. Разполага с над 1 милион шпиндела (вретена) за предене само на едно място, и може да обработва 100 000 тона прежда годишно.

Най-големият производител на прежди в близост до България е Турция, която произвежда повечето хоби-прежда по кинкалериите у нас, а лидерът в Северна Европа е Норвегия, която пък бълва над 15 милиона кълбета прежда годишно за тамошния пазар.

Данните за вноса на прежда в България сочат, че ако през 2021 г. сме внесли 1100 тона от Турция и Китай, а през 2024 г. цифрата нараства до 1480 тона от Турция, Италия и Перу – предимно от алпака и коприна, то през 2025 г. вносът продължава да расте, достига 1610 тона, предимно прежди от памук и вълна от Турция, ЕС и Индия.

По отношение на потреблението на прежди, България се възползва максимално от близостта си до Турция — световният лидер в производството на хоби прежди - над 65% от всички прежди по магазините са именно от югоизточната ни съседка, което гарантира ниски транспортни разходи и достъпни цени на дребно.

Докато през 2021 г. масовият купувач е избирал евтин акрил ( прави се от базови суровини като нефт и природен газ, които се преработват до химични вещества, наречени мономери (акрилати), които пък после се втвърдяват и оплитат в нишка, цената е по-евтина, бел. ред.), в периода 2024–2026 г. се наблюдава рязък скок в търсенето на висок клас фини влакна — мериносова вълна, мохер, алпака и бамбук. Българският потребител е готов да плати между 4 и 8 евро за чиле качествена прежда, за да изработи дреха с дълъг живот.

През последните 3 години в България буквално експлодира модата на „амигуруми“ — японското изкуство за плетене на малки плюшени играчки, животни, анимационни герои и кукли. Това доведе до огромен дефицит и последващ масиран внос на т.нар. „плюшени“ (велурени) прежди, които в момента държат близо 20% от пазара на дребно сред по-младите любители.

Интересна тенденция в последната година е навлизането на т.нар. „Zero Waste“ (нулев отпечатък) прежди. Това са продукти, направени от преработени текстилни остатъци от големите шивашки фабрики в Благоевград и Хасково, които се превръщат в дебела прежда за плетене на чанти, килими и кошници.

Прогнозите за плетачеството у нас остават отлични и през тази година, като все повече нашумяват ръчно правените дрехи, черги, килими, играчки. Неслучайно и този сектор се сдоби с инфлуенсърки-плетачки, които диктуват модата сред ръчно правените облекла от различни видове прежди. IБГНЕС