Къщата до Народния театър „Иван Вазов“ на улица ул. „Дякон Игнатий“ 7, в която днес се помещава банков клон, а терасите ѝ често са използвани за сватбени фотографии, някога е била най-високата сграда на София, разказва репортер на БГНЕС.

Къщата на единствения български барон – Христо Гендович, описвана и като първият „небостъргач на столицата“, е сред онези културни паметници, напомнящи, че от Освобождението до 1944 година, София се е оформяла като на истинска европейска столица. 

Много от емблематичните сгради, сред които Народният театър „Иван Вазов“, Военният клуб, Университетът и други вече задават облика на града. Такъв е примерът и със сградата на барон Христо Гендович. В онези години столицата съчетава духа на модерността с влиянието на старите възрожденски традиции, превръщайки се в център на културния и политически живот на страната.

Христо Гендович е роден през 1847 г. в град Сливен. Издига се като заможен предприемач, голям строител. Преди да започне строежа на своята представителна къща край Народния театър, той и семейството му живеели в триетажна сграда на същия терен – днес там се намира сградата на Съюза на композиторите в България, както си спомнят наследниците му. Самият парцел Гендович придобил още през 1890 г., когато вече бил утвърден в обществения и политически живот. Като влиятелен деец на Либералната партия и дългогодишен депутат той съумял да увеличи капитала и значимостта си. Още преди това бил натрупал солидни средства благодарение на военни поръчки, изпълнявани за източнорумелийската милиция и жандармерия.

В периода около Балканските войни той възлага на архитекта Никола Лазаров да изгради внушителна сграда в самия център на София – непосредствено до Народния театър. Постройката включва висок партер, по-нисък мезонет, три етажа с общи еркери и още един етаж с елегантен балкон. На северозападния ъгъл се издига купол, а под него се редуват два фронтона – по-високият е полукръгъл, а по-ниският – с форма на отсечен триъгълник. В композицията е вплетено и скулптурно изображение на усмихната Медуза.

Интересното е, че макар проектът да е дело на Никола Лазаров, той ръководи строежа само до първия етаж. По-нататък работата е поета от друг архитект – Наум Торбов. През 1915 г. във вестник „Воля“ Лазаров сам разказва с присъщата му ирония и остър изказ, че Генгович го е отстранил от строежа, тъй като не бил способен да разбере „изтънчените и артистични вкусове“ на собственика и да ги съчетае с вече одобрения проект. С ирония той добавя, че Гендович открил в Наум Торбов истинския гений, който „реформирал неговия глупав архитектурен план“ и довършил сградата.

Относно титлата барон на Христо Гендович се знае, че съществуват различни сведения за това как я е получил. (За това време такива титли са имали само символично значение, защото като според Търновската конституция в България не могат да съществуват благороднически титли, отличия и ордени.) Някои източници твърдят, че тя му е дадена от руския император Александър II, а според други – че е обявен за барон от княз Александър Дондуков, който ръководи Временното руско управление в България. По всяка вероятно титлата е свързана с участието и заслугите на Гендович по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. | БГНЕС