Къщата на Куюмджиоглу е първа по големина от възрожденските къщи в нашата държава.

Това заяви в интервю за БГНЕС Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив.

Георгиева завежда фонд „Занаяти“ и отговаря за временните изложби в РЕМ – Пловдив.

С нея разговаряме за най-известната възрожденска къща в Стария Пловдив – тази на Аргир Куюмджиоглу, известна още и като Куюмджиевата къща.

Родът Куюмджиоглу е от Лозенград, в днешните турски предели, и още през XVIII век се преселва в замогващия се и все по-известен Пловдив, който тогава в турските регистри е наречен Филибето. „Пловдив е бил един притегателен център и един от най-красивите градове в империята. Неслучайно всички пътешественици отбелязват тази възхита, когато влязат в този град, неочакваните красоти, които срещат тук“, каза Грозделина Георгиева.

Аргир Куюмджиоглу купува имота от Яков Диаманди и известно време живее в старата къща. Замогва се с търговия на аби и става виден член на абаджийския еснаф, сключва договор с Османската империя за обличането на войската, пътува по Изтока, търгува с Цариград и с източните пазари. „Един такъв заможен човек не може да се примири да бъде в нещо по-скромно и по-малко. Когато идва времето, той извиква един от най-големите майстори в Южна България – Хаджи Георги Станчовски. В описанията и в легендите се казва, че казал на майстора: пари няма да жалиш и ще построиш най-хубавата и заможна царска къща, и му наброил една тава златни махмудии – най-голямата и скъпоструваща монета по това време“, разказа уредникът на музея.

И така за 10 месеца майстор Хаджи Георги Станчовски – архитект и строител до ключ, с пълна бригада изгражда къщата.

Куюмджиевата къща е типичен представител на пловдивската барокова симетрична къща. В центъра ѝ има огромни овални салони, в които няма нито една колона. „Ние сме като еталон да идват младите архитекти да се учат как се строи такава площ, такова помещение, което няма нито една колона, която да го крепи. Къщата е построена 1847 година и до ден-днешен тя продължава да съществува в този си вид“, подчерта Грозделина Георгиева.

Къщата на Куюмджиоглу е първа по големина от възрожденските къщи в България.

Къщата има четири етажа, като два от тях са жилищни, а другите два са подземията, където в миналото Аргир Куюмджиоглу, както повечето големи и заможни търговци в Пловдив, е използвал за търговската си дейност. Всеки един етаж се разпростира на площ от 570 кв. м., или общата площ на тази къща е над 2 хил. кв. м.

„Много е интересно, че когато майсторът идва да я строи, под нашата къща попада част от античната крепостна стена и той абсолютно гениално успява да я вгради и да надстрои къщата над нея, за да не развали нищо от този комплекс, който е съществувал и тук се преливат много епохи“, каза още Грозделина Георгиева и допълни, че самият строеж на къщата показва една приемственост в културата и традициите.

Както в много от къщите в Стария Пловдив и в къщата на Куюмджиоглу са направени щерни, където може да се събира водата при силно дъждовно време и това служи и като едно отводняване на мястото, където е разположена къщата, заяви тя.

„Тази далновидност много ни задължава да бъдем едни тотални пазители на истинското и на българското, и на културното наследство, което имаме тук“, допълни уредникът на музея.

Аргир Куюмджиоглу живее със семейството си в къщата и след Освобождението, но когато започват вълненията, свързани с присъединяването на Източна Румелия към Княжество България той решава да се преместят във Виена.

Тогава къщата претърпява много трансформации – става шапкарска фабрика, оцетна фабрика, девически пансион. Използвана е за какво ли не, докато накрая не я придобива един българин от Русе, търговец на тютюни, който се именува със странното име Антонио Коларо. Но той задлъжнява към държава с взет голям заем заради търговиите, които прави. Накрая държавата го обявява във фалит и като замяна къщата е обявена за продан.

Много са желаещите през 1938 година да купят тази великолепна къща на „пъпа“ на Стария град в Пловдив. „Но тогавашния кмет на града ни Божидар Здравков – страшно далновиден човек, решава, че тя не бива да се дава в частни ръце, а трябва да я придобие общината и да направят музей на народната култура“, разказа Грозделина Георгиева.

Кметът на Пловдив Божидар Здравков разубеждава всички на търга и те се отказват доброволно да купят къщата, за да може тя да бъде превърната в музей.

Етнографският музей е създаден през 1917 година и е с над 100-годишна история, но никога не е имал собствено помещение. „Местят го в различни стаички, събират предметите и културата, докато в един момент се казва, че това е мястото, където ще бъде най-представително да се покаже българското“, поясни уредникът на музея.

Самата идея за създаването му е вследствие на зараждащото се съзнание, че българското е нещо важно, което трябва да се пази, да се показва на идните поколения. Заражда се мисълта, че дърво без корен не може, че тази култура трябва да се предава на идните поколения, за да могат да растат със самочувствие, че и те са дали нещо на света и че те имат собствена индивидуална култура, която могат да показват, добави Грозделина Георгиева.

След като е взето решението Куюмджиевата къща да се превърне в музей, започва един голям ремонт, като обликът на къщата не е нарушен.

Във военно време къщата отваря врати. Това се случва през 1943 година.

Може да се каже, че българинът и тогавашното управление са мислели все пак за култура, обърна внимание Грозделина Георгиева.

След реставрацията на къщата през 1943 година музеят заемат своето достойно място и се превръща в един от най-красивите и популярни музеи в България. І БГНЕС