България не изостава в туристическата конкуренция, но има нужда от нов модел на развитие. Вместо да преследва трудно постижимата идея за целогодишен туризъм, страната трябва да заложи на целогодишни хотели и ясна туристическа идентичност, основана на своето уникално историческо и културно наследство. Това заяви експертът по туризъм Румен Драганов в интервю за БГНЕС.

Според него България често е сравнявана с големи туристически сили като Турция, но подобни сравнения невинаги отразяват реалната картина.

„Не мога да кажа, че изоставаме по някакъв начин, защото всяка една страна, включително България, се намира на точното си място“, посочи Драганов.

Той отбеляза, че капацитетът на туристическата индустрия определя и мястото на всяка държава на световната туристическа карта.

„Ние сме с около три пъти по-малко легла от Турция и съответно имаме около три пъти по-малко туристи и приходи. Броят на леглата и местата за настаняване определя мястото ти на туристическата карта“, обясни експертът.

Митът за целогодишния туризъм

Една от най-често обсъжданите теми в бранша е превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация. Според Драганов обаче подобна цел трябва да бъде разглеждана реалистично.

„Няма страна, която да може да има целогодишен туризъм, защото климатичните условия влияят почти навсякъде“, каза той.

По думите му държавите на юг разполагат с по-дълъг летен сезон, а северните страни – с по-кратък. България също е подвластна на тези закономерности.

Решението според него не е в премахването на сезонността, а в изграждането на повече целогодишно работещи хотели.

„Това е удобно не само за туристите, но и за персонала. Хората не искат да се местят лято на море, а зимата на планина. Тази миграция се отразява много зле върху набирането на работници“, подчерта Драганов.

Хотелът на бъдещето

Експертът вижда бъдещето на туризма в така наречените „хотели комбайни“ – комплекси, които предлагат всички необходими услуги независимо от сезона и времето навън.

„Когато направите един хотел комбайн с температура около 22 градуса вътре, няма никакво значение какъв е сезонът навън“, каза той.

Подобни комплекси съчетават на едно място настаняване, развлечения, спорт, културни прояви, ресторанти и търговски площи.

„В него има всичко – музика, балети, спорт, танци, много ресторанти. Това е бъдещето на туризма“, убеден е Драганов.

Като пример той посочи развитието на курорта Пампорово през годините, когато хотелите са били свързани с топли връзки, позволяващи на туристите да се придвижват комфортно независимо от времето.

„Топлите връзки създаваха възможност комплексът да бъде обживен непрекъснато“, припомни той.

Три истории вместо девет туристически района

Освен върху инфраструктурата, България трябва да работи и върху начина, по който представя себе си пред света.

Според Драганов сегашното разделение на страната на девет туристически района е трудно за комуникация и не позволява изграждането на разпознаваем национален разказ.

„Трябва да редуцираме туристическите райони от девет на три“, смята той.

По думите му естественото разделение може да следва историческата карта на Римската империя – Мизия, Тракия и Македония.

Идеята е всяка от тези територии да разказва кратка, но силна история за България.

Мизия – люлката на най-старото злато

За Мизия Драганов предлага разказ, свързан с най-древните достижения на човешката цивилизация.

„Там са солниците, рудодобивът и най-старото леене на метали. Това е било най-развитото място на планетата по онова време“, каза той.

Според него именно тази история може да бъде сравнявана със съвременните световни технологични центрове.

Тракия – земята на розата и виното

Втората голяма туристическа история е свързана с Тракия.

„Тракия е свързана с тракийската роза. Това е най-романтичната роза“, отбеляза експертът.

Той напомни, че изображения на роза присъстват върху древни тракийски монети още през IV век пр. Хр.

Наред с розата, Тракия носи и друга силна идентичност.

„Това е и родината на виното. На много от тези монети имаме грозд от едната страна“, каза Драганов.

Македония и Сердика – киселото мляко и кирилицата

Третият туристически разказ е свързан със земите на Македония и Сердика.

„Тук е родината на киселото мляко, защото край Трън е открит Bacillus bulgaricus, който стои в основата на киселото мляко“, посочи той.

Според Драганов популярността на българското кисело мляко далеч надхвърля границите на страната.

„Всеки ден около 160 милиона кофички кисело мляко се продават в Китай и 140 милиона в Япония. Всички знаят България като родина на киселото мляко“, каза той.

Към това наследство се добавя и още един мощен символ.

„Тук е и родината на кирилицата“, подчерта Драганов.

България трябва да разказва по-добре своята история

Според експерта бъдещето на българския туризъм не е само в изграждането на нови хотели или увеличаването на броя на туристите. То е свързано и със способността на страната да разкаже убедително своята история.

История за най-старото обработено злато, за розата, виното, киселото мляко и кирилицата – символи, които могат да превърнат България в по-разпознаваема и по-конкурентна дестинация на световната туристическа карта. І БГНЕС