В балтийските държави, както и в Украйна, победата на Доналд Тръмп на изборите на 5 ноември беше белязана от дълбоко притеснение, последвано от фокусиране върху положителното.

Балтийските политици (бивши и настоящи) започнаха да отбелязват потенциалните ползи. Бившият президент на Естония Керсти Калюлайд в неотдавнашно интервю за ERR сякаш възприе все по-популярната позиция, че администрацията на Байдън е била милитаристична през четирите години, в които е била на власт, като същевременно изрази предпазлив оптимизъм.

„Администрацията на Байдън беше много скромна и внимателна“, каза тя пред държавната медия. „Бих останала предпазлив оптимист, с уговорката, че никога не можеш да предвидиш какво ще направи Тръмп въз основа на миналото“.

Общото усещане сред естонското население е, че победата на Харис е за предпочитане, каза местната журналистка Виля Кийслер. Но чувството за прагматизъм все още надделява.

„Естонските политици винаги са били наясно, че Естония трябва да може да общува и да си сътрудничи с администрацията на Тръмп, и са се подготвили за това. Не са щастливи, но не са и обезкуражени“, обясни Кийслер.

Министърът на външните работи на Латвия Брайба Браже се придържа към подобна линия, като заяви, че „сътрудничеството с администрацията на Тръмп ще бъде тясно и силно“. Тя отбелязва необходимостта Латвия да продължи да инвестира в собствената си сигурност и отбрана. На 11 ноември латвийското министерство на отбраната започна преговори за закупуване на бойни машини на пехотата ASCOD като част от голямото увеличение на разходите за отбрана, с което до 2027 г. страната ще достигне 3% от БВП, което е с 50% повече от минимума на НАТО.

„Ние в Латвия вярваме, че Тръмп и неговата администрация ще продължат да разглеждат трансатлантическите отношения като много ценен актив за САЩ“, заяви Олевс Никерс, президент на Балтийската фондация за сигурност. Въпреки това първоначалната новина беше „шокираща“ и потенциалното изместване на фокуса на САЩ от региона наистина се усещаше като „тревожно“.

Налице е и приемственост, като засиленият фокус върху отбраната е част от по-широка тенденция в целия регион към засилване на производството на оръжие, която предшестваше изборите в САЩ. През юни Литва подписа инвестиционно споразумение на стойност близо 200 млн. долара с германската оръжейна компания Rheinmetall за завод за боеприпаси и води разговори с италианския оръжеен производител Leonardo за разширяване на дейността си в Литва.

Проектът Rail Baltica напредва, макар и бавно - високоскоростната линия е предназначена да свърже Талин с Нидерландия през Вилнюс и ще бъде от решаващо значение за укрепването на НАТО.

Подобно на балтийските държави, Северна и Източна Европа също остават силни. Министър-председателят на Полша Доналд Туск организира срещи за обсъждане на бъдещата сигурност със скандинавските и балтийските лидери в отговор на изборната победа на Тръмп, както и с френския президент Еманюел Макрон, ръководителя на НАТО Марк Рюте и британския министър-председател Киър Стармър.

Сега изглежда, че тези страни дават приоритет на укрепването на връзките и сътрудничеството, особено в условията на възприеманата политическа слабост на Германия и плахостта в нейната политика спрямо Русия.

Трите балтийски държави, заедно с Полша, изразходват най-голям процент от БВП за отбрана. Това беше отбелязано и от членовете на новия екип на Тръмп.

Гражданите и лидерите на балтийските държави са твърдо убедени, че най-добрият начин да подобрят собствената си сигурност и сигурността на Европа като цяло е просто да помогнат на Украйна да победи Русия. Алтернативата би довела до много по-голяма заплаха за сигурността и огромни допълнителни разходи.

„Трябва да продължим да работим всеки ден и толкова дълго, колкото е необходимо, с толкова военна, финансова и хуманитарна помощ, колкото е необходимо за Украйна“, заяви върховният дипломат на ЕС и бивш премиер на Естония Кая Калас пред Европейския парламент. | БГНЕС

Алийд Нейлър, Center for European Policy Analysis