Байдън встъпи в длъжност като най-опитния президент в областта на външната политика на нашето поколение. Като сенатор той беше дългогодишен член на сенатската комисия по външни отношения, като в продължение на десетилетия играеше важна роля в дебатите за националната сигурност. Като вицепрезидент той оглави ключови дипломатически инициативи на администрацията на Обама. Резюмето на Харис преди Белия дом - прокурор от кариерата, главен прокурор на щата и сенатор за първи мандат - е определено оскъдно в сравнение с това на външнополитическия фронт.

Четирите години като вицепрезидент обаче осигуриха на Харис бърз курс по международни отношения, с който малко демократи или републиканци могат да се сравнят. Тя получаваше ежедневната справка на президента всяка сутрин, присъстваше на повечето срещи на Байдън с гостуващи държавни глави и присъстваше в Ситуационната зала, когато се вземаха важни решения в областта на националната сигурност. Освен това е пътувала до повече от 20 държави, срещнала се е с над 150 чуждестранни лидери и сама е ръководила много ключови делегации - включително последните три на Мюнхенската конференция по сигурността.

По време на пандемията, изтеглянето от Афганистан, нахлуването на Русия в Украйна, засилващата се конкуренция на великите сили с Китай, войната в Близкия изток и многобройните по-малки кризи лидерите на съюзниците и партньорите на САЩ видяха в нея стабилна, способна и уважавана десница. Може би не толкова, колкото Байдън, когото те познават от десетилетия и - в много случаи - обичат, но със сигурност повече от бившия президент Доналд Тръмп.

Но как нейният мироглед, а оттам и политическите ѝ предпочитания, се сравняват с тези на Байдън? Между тях има много съвпадения, но и значителна разлика.

81-годишният Байдън е навършил пълнолетие в разгара на Студената война и неговият мироглед отразява това. Той силно вярва в „американската изключителност“ и вижда международните отношения в черно-бели термини, като борба между демокрации и автокрации, където Съединените щати винаги са силата на доброто. Байдън също така вярва в теорията за „великия човек“ в политиката, според която държавници като него могат да променят хода на историята чрез изграждане на лични отношения и чиста благородна сила на волята.

За разлика от него 59-годишният Харис е израснала в света след края на Студената война, където най-голямото предизвикателство пред американската хегемония е неуспехът да се отстояват идеалите ѝ у дома и в чужбина. Нейната склонност като прокурор е да оценява държавите по-скоро според тяхното придържане към върховенството на закона и международните норми, отколкото според политическата им система или лидери. Тя разглежда рамката на Байдън „демокрации срещу автокрации“ като редуцираща и лицемерна, признавайки необходимостта (и реалността) от ангажираност на САЩ с недемократични държави, както и собствените демократични недостатъци на Америка. Макар да е съгласна с Байдън, че САЩ като цяло са сила на доброто, тя е предпазлива по отношение на непредвидените последици и предпочита институционалните и многостранните подходи пред едностранните интервенции. Харис смята, че най-ефективният начин Америка да упражнява властта си в един по-оспорван и многополюсен свят, в който САЩ все още са глобален хегемон, но нямат способността, волята и легитимността да диктуват резултатите по начина, по който някога са го правили, е да дават пример.

Тези противоположни светогледи се проявяват по различен начин в различните области на политиката.

По отношение на Китай приемствеността е на дневен ред, както изрично увери съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан по време на срещата му с китайския лидер Си Дзинпин. Байдън и Харис са напълно единодушни по отношение на ангажирането с Пекин навсякъде, където е възможно сътрудничество, като същевременно се конкурират енергично, но в тясна координация със съюзниците по въпроси, свързани с националната сигурност. Всякакви различия в политиката между тях вероятно са само въпрос на акцент или тактика. Като вицепрезидент например Харис положи значителни усилия за укрепване на американските отношения в Индо-Тихоокеанския регион, като пътува пет пъти до Азия и редовно се среща с филипинския президент Фердинанд Маркос младши. Нейната администрация ще даде приоритет на изграждането на съюзи пред едностранните мерки (като мита, контрол на износа и санкции), засилвайки „завоя към Азия“ отвъд подходите на Байдън и със сигурност тези на Тръмп.

Войната между Русия и Украйна е различна история. Харис и Байдън са единодушни в подкрепата си за Киев, но мотивите им се различават. Докато Харис разглежда конфликта от правна гледна точка, подчертавайки нарушаването на украинския суверенитет от страна на Русия, Байдън го разглежда през морална гледна точка, представяйки го като борба между демокрацията и автокрацията. Тази основна разлика в гледната точка може да доведе до разминаване в политиката при променящи се обстоятелства. Макар че Харис би приела двустранно споразумение за прекратяване на огъня, тя би била по-малко склонна от Байдън - чиито лични отношения с украинския президент Володимир Зеленски са в най-добрия случай хладни - да окаже натиск върху Украйна за нежелани преговори, особено докато украинската територия остава под незаконна окупация.

Въпросът за Израел и Палестина е най-значимото разделение във външната им политика. Харис е по-чувствителен към предполагаемите израелски нарушения на международното право в Газа и на Западния бряг, извършени със съучастието на САЩ. Тя също така като цяло подкрепя в по-голяма степен искането за палестинска държавност, отколкото Байдън, който номинално подкрепя решението за две държави, но е твърде благосклонен към крайно десния израелски министър-председател Бенямин Нетаняху. Макар че Харис ще продължи да признава Израел за най-важния партньор на Америка в областта на регионалната сигурност и ще гарантира способността му да се защитава, тя ще оказва по-голям натиск върху правителството му да спазва върховенството на закона. Това затягане на „специалните отношения“ би представлявало откъсване от миналото, но би сближило политиката на САЩ с позициите на повечето му западни съюзници.

С наближаването на изборите на 5 ноември потенциалът на Харис да определя световните дела през следващите 4-8 години става все по-значим. Макар че често се съюзява с Байдън, нейният уникален мироглед обещава различно лидерство на международната сцена. Тъй като се ориентираме в един все по-сложен глобален пейзаж, разбирането на това как може да се промени външната политика на САЩ при управлението на Харис е не просто важно, а наложително. I БГНЕС

---------------------------------------------

Йън Бремър, GZERO Media