България официално започва подготовка за домакинството на Eurovision Song Contest, след като вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев обяви, че в държавния бюджет за 2027 година ще бъдат заложени специални средства за организирането на конкурса. Новината идва след историческата победа на DARA на тазгодишното издание на „Евровизия“ с песента „Бангаранга“.

„Нека да е ясно, че финансовият министър също много се радва на успеха на DARA. В бюджета за 2027 година ще има още едно перо – „Евровизия 2027“. Благодарим ти, DARA!“, заяви Донев, предаде репортер на БГНЕС.

Победата на българската изпълнителка се превърна в едно от най-коментираните музикални събития в Европа. DARA спечели както вота на международното жури, така и зрителския вот, при рекордна преднина пред останалите участници – успех, който автоматично превръща България в домакин на следващото издание на конкурса.

Така страната ще се изправи пред предизвикателството да организира едно от най-мащабните телевизионни събития в света – продукция, която всяка година се следи от над 150 милиона зрители и изисква огромен финансов, технически и логистичен ресурс.

Идеята за създаването на Eurovision Song Contest възниква през 50-те години на миналия век и принадлежи на швейцарския журналист и телевизионен директор Марсел Безансон. Неговата концепция е чрез общ европейски телевизионен музикален формат държавите на континента да се обединят културно след Втората световна война. Проектът е реализиран от European Broadcasting Union, а първото издание се провежда през 1956 г. в Лугано с участието на едва седем държави.

Днес „Евровизия“ е колосална телевизионна продукция, в която сценографията, режисурата, технологиите и организацията често са също толкова важни, колкото и самите песни. В историята на конкурса няколко издания се открояват като еталон за модерно телевизионно шоу.

Сред тях е конкурсът в Стокхолм през 2016 г., определян от мнозина като „златния стандарт“ на съвременната „Евровизия“. Именно тогава сцената с LED под и динамична графика променя изцяло визуалния език на конкурса. Изданието остава пример за безупречна режисура, чист звук и почти пълна липса на технически проблеми.

Също толкова високо оценено е домакинството в Ливърпул през 2023 г., организирано от Великобритания вместо Украйна заради войната. Продукцията на BBC е определяна като една от най-гладко реализираните в историята на конкурса, а организаторите успяват да вплетат украинската тема в целия формат на шоуто.

Изданието в Малмьо през 2024 г. впечатлява с една от най-модерните LED сцени, използвани досега, както и с изключително сложна визуална и светлинна концепция. Конкурсът в Баку през 2012 г. пък остава в историята като една от най-скъпите „Евровизии“ изобщо, след построяването на специална арена за събитието.

Сред най-успешните продукции често се нареждат още Копенхаген 2014, Дюселдорф 2011, Тел Авив 2019 и дори класическото издание в Париж през 1978 г., считано за едно от най-добре координираните ранни телевизионни събития на конкурса.

В последните години именно SVT – шведската обществена телевизия – се приема като абсолютния еталон в организацията на „Евровизия“. Продукциите ѝ се отличават с прецизна режисура, иновативни LED технологии, безупречен телевизионен ритъм и минимални технически грешки.

Организацията на подобно събитие обаче струва десетки милиони евро. По оценки на специалисти модерно и конкурентно издание на „Евровизия“ изисква между 20 и 40 милиона евро за сцена, телевизионна продукция, сигурност, логистика и международно излъчване. При амбиция за продукция от най-висок клас бюджетът може да достигне между 40 и 70 милиона евро.

Именно затова решението на финансовото министерство да предвиди специално бюджетно перо за „Евровизия 2027“ се разглежда като първия официален знак, че държавата започва реална подготовка за едно от най-големите международни събития, организирани някога в България. І БГНЕС