Никоя страна кандидатка никога не е получавала гаранция, че няма да възникне друг спор по време на процеса на присъединяване към ЕС. 

Това заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Марта Кос в интервю за МИА. 

Кос каза, че напредък към ЕС постигат тези, които изпълняват вече поетите задължения. 

„Северна Македония показа, че може да постигне резултати, когато има политическа воля. Виждаме това ясно в силното ѝ представяне в рамките на Програмата за реформи. Ще дойда в Скопие, за да насърча правителството да направи същото в преговорите за присъединяване. Сега имаме уникална възможност за постигане на разширяване. Това идва с ясни избори. Тези, които изпълняват задълженията си, напредват. Виждаме това най-ясно в Черна гора и Албания. Тези, които не изпълняват задълженията си, изостават. В моменти на ускорение стагнацията означава де факто регрес“, подчерта еврокомисарят.

Според нея напредъкът в преговорите за присъединяване изисква ключов елемент: доверие между страните кандидатки и държавите членки.

„Според моя опит, подобно доверие се изгражда предимно върху два елемента: изпълнение на задълженията и отношението на страните кандидатки към ЕС и неговите държави членки. Това започва с добросъседските отношения. Когато взаимното доверие расте, процесът на присъединяване става по-сигурен. Убедена съм, че това би било така и за Северна Македония“, заяви Кос.

Тя посочи, че досега не е имало случай на даване на гаранции на страна кандидатка, че няма да възникне друг спор по време на процеса на присъединяване, докато последната от 27-те държави членки не ратифицира договора за присъединяване.

„Истината е, че никоя страна кандидатка никога не е получавала гаранция, че няма да възникне друг спор по време на процеса на присъединяване, докато последната държава членка не ратифицира договора за присъединяване. Така работи разширяването на ЕС. Важно е да се приеме тази реалност“, подчерта еврокомисарят. 

Коментирайки неофициалния документ между Германия и Франция, който насърчава постепенната интеграция на Западните Балкани в ЕС преди пълноправното членство, тя казва, че процесът на присъединяване отнема време, но че в днешния свят Европейският съюз не може да си позволи да чака твърде дълго. Кос заяви, че е доволна да види как европейските лидери водят този дебат, с цел да намерят начини, казва тя, „да доближат ЕС до бъдещите граждани много по-рано“.

„След лятото Комисията възнамерява да предложи нови начини за държавите членки да доближат страните кандидатки до ЕС преди присъединяването. Но има един важен момент. Това ще изисква напредък в преговорите за присъединяване. Това остава приоритет. Без такъв напредък по-нататъшната постепенна интеграция ще бъде ограничена“, добави тя.

БГНЕС припомня, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.

При последното си посещение в Скопие, председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви, в присъствието на Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени. | БГНЕС