Коалите може да изглеждат като спокойни, живеещи по дърветата животни, които дъвчат евкалипт, докато торбестият лъв е бил един от най-свирепите хищници от ледниковия период, които някога са обитавали Австралия.

Учени обаче са открили, че тези две много различни животни споделят изненадваща семейна връзка.

За първи път изследователите открили молекулярни доказателства, свързващи няколко изчезнали австралийски вида мегафауна с техните съвременни роднини. Това дава по-ясна представа за древното родословно дърво на животните на континента.

Проучването, публикувано в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, е ръководено от д-р Майкъл Бъкли от Манчестърския университет.

Екипът му е използвал усъвършенствана техника, наречена зооархеология чрез масова спектрометрия, или ZooMS, често описвана като „колагенов отпечатък“.

Колагенът е твърд протеин, който се намира в костите, и за разлика от ДНК, той може да оцелее стотици хиляди години – дори в топлия климат на Австралия, където ДНК се разгражда прекалено бързо, за да бъде използвана.

Д-р Бъкли и неговите колеги анализирали 51 фосилизирани кости на торбести, събрани от пещери и блата в Тасмания.

Тези фосили са на повече от 100 000 години – далеч по-стари от от обхвата на традиционните ДНК тестове. Тъй като колагеновите протеини остават непокътнати много по-дълго, те позволили на екипа да идентифицира не само вида на фосилите, но и как са свързани с живите торбести животни.

Едно от най-неочакваните открития било, че коалите и изчезналият торбест лъв са имали общ предшественик преди 25–35 милиона години.

Торбестият лъв, официално известен като Thylacoleo carnifex, е бил мощен хищник с размерите на леопард.

Въпреки драстичните разлики между кротката коала и този свиреп ловец, новите доказателства ги поставят по-близо един до друг в еволюционното дърво, отколкото учените са смятали досега.

Изследователите разкрили и нова информация за два други изчезнали вида: Zygomaturus trilobus, голям тревопасен растителнояден, и Palorchestes azael, необичайно торбесто животно с дълъг нос, което понякога се сравнява с „торбест тапир“.

Чрез анализ на колагенови секвенции екипът потвърдил, че и двата вида принадлежат към същата по-голяма група като коалите и вомбатоподобните, известни като Vombatiformes.

Тези открития могат да помогнат на учените да разберат по-добре защо Австралия е загубила почти 90% от своите гигантски сухоземни животни през късния плейстоцен. Това изчезване остава една от големите загадки на древния свят. Продължават дебатите дали климатичните промени, ловът от страна на хората или комбинация от двете са довели до изчезването на тези видове.

Тъй като ZooMS може да идентифицира видове дори от малки костни фрагменти, той предлага мощен инструмент за изготвяне на по-точни хронологии за това кога са живели тези мегафауни и колко дълго са съжителствали с ранните хора. Д-р Бъкли вярва, че този метод може да промени изучаването на изчезналите животни, позволявайки бързо и ефективно анализиране на хиляди фосили.

Това изследване показва, че дори след десетки хиляди години костите на древните животни все още могат да разкрият изненадващи истории, свързващи живата дива природа на Австралия с отдавна изчезналите гиганти от ледниковия период. | БГНЕС