Микропластмасите вече са откривани дори в човешки кости – но какво влияние оказват върху здравето ни? Изследванията тепърва започват да разкриват мащабите на този проблем, а последните данни сочат, че микроскопичните пластмасови частици могат да достигнат почти всеки орган в тялото, включително мозъка и костите, предаде Би Би Си.

Още през XIX век, в поле в Хартфордшър, Великобритания, започва дългосрочен селскостопански експеримент, който днес дава уникална възможност да се проследят последствията от човешката дейност върху околната среда. В продължение на почти два века учените съхраняват проби от почва и посеви, които показват всичко – от радиационен отпечатък след ядрените опити до ранните следи от микропластмаси.

Микропластмасите – малки частици с размер до 5 мм – влизат в човешкия организъм чрез храната, водата и въздуха. Открити са в кръв, слюнка, белодробен секрет, кърма и дори в мозъка и костите. Изследване от 2024 г. показва, че приемът на микропластмаси е нараснал шесткратно от 1990 г. насам, особено в региони като САЩ, Китай, Близкия изток и Северна Европа.

Научната общност търси отговори чрез така наречените „експерименти с човешко предизвикателство“. В началото на 2025 г. осем доброволци в Лондон умишлено поглъщат разтвор с микропластмаси, имитирайки обичайни ситуации като пиене на чай от пластмасови торбички или затопляне на храна в пластмасови съдове. Изследователите измерват нивата на пластмаси в кръвта им в рамките на десет часа, за да проследят какво количество се абсорбира от червата и навлиза в кръвообращението.

Според д-р Стефани Райт от Импириъл Колидж Лондон, водеща на проучването, най-вероятно малките частици са тези, които проникват в кръвта. Но все още няма достатъчно данни как дори минимални количества пластмаса влияят на здрав човек. Големият въпрос остава – къде в тялото се натрупват и дали това води до хронично възпаление или увреждане на тъкани и органи.

През 2024 г. китайски учени откриват микропластмаси в кости и мускули на пациенти, преминали през ставни операции. Италианско изследване намира микропластмаси в каротидните артерии – основни съдове, доставящи кръв към мозъка. Пациенти с такива частици имали 4,5 пъти по-висок риск от инсулт, инфаркт или внезапна смърт в следващите три години. През 2025 г. ново проучване открива микропластмаси в мозъка на починали хора, като пациентите с деменция показали до десет пъти повече пластмаса в мозъка си в сравнение с хора без болестта.

Учените предполагат, че тези частици може да се прикрепят към мазнините, от които мозъкът черпи енергия, и така да проникват в централната нервна система. Освен това, бариерата между кръвта и мозъка е отслабена при деменция, улеснявайки навлизането на пластмаси.

Въпреки тревожните открития, експертите като проф. Матю Кампен от Университета в Ню Мексико подчертават, че не става дума за директна причинно-следствена връзка, а за дългосрочно натоварване на организма. Според тях пластмасовите частици действат съвместно с други вредни фактори, влошавайки общото здраве.

Проф. Фей Коусейро от Университета в Портсмут казва, че микропластмасите не са като азбест – те не водят до директна, остра болест, но създават допълнителна тежест върху клетките и имунната система.

Проблемът се усложнява от огромното разнообразие на микропластмасите. В литър бутилирана вода могат да се съдържат до 240 000 частици от различен вид. Някои пластмаси абсорбират токсини или тежки метали, други отделят хормонално активни химикали. Най-малките – така наречените нанопластмаси – са особено опасни, тъй като могат да проникват в клетките и дори да увреждат ДНК.

Микропластмасите също така могат да бъдат носители на гени за антибиотична резистентност. Проект на проф. Коусейро в Антарктида анализира отпадни води от круизни кораби, за да идентифицира пластмаси, които носят такива гени.

Проф. Рафаеле Марфела от Университета в Кампания „Луиджи Ванвители“ смята, че микропластмасите могат да ускоряват стареенето, увреждайки кръвоносните съдове, предизвиквайки хронично възпаление и нарушавайки клетъчната функция. Той използва лабораторно отгледани „васкуларни органоиди“ – 3D структури от човешки клетки – за да определи праговете на токсичност.

Изследвания показват, че хронична експозиция на микропластмаси може да влоши терапията при пациенти с рак или хронични заболявания. Частиците се свързват с лекарства, променят тяхното действие и намаляват ефективността им.

Проф. Коусейро и екипът ѝ изследват дали хора с астма и ХОББ са особено уязвими. Те събират проби от храчки и измерват качеството на въздуха в домовете на пациенти, за да определят какви пластмасови частици се вдишват и как влияят върху белодробните клетки.

В дългосрочен план изследователите се надяват да убедят производителите да преминат към по-безопасни пластмаси. Например, болничните маски и тръби често са от пластмаса – но има ли алтернатива, която да намали риска за пациентите?

„Знаем, че микропластмасите са навсякъде, дори и в спалните ни. И дори докато спим, ние ги вдишваме. Време е да мислим как да ги ограничим още в началото на веригата“, казва проф. Коусейро. |БГНЕС