Министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски атакува Преговорната рамка с Европейския съюз и условията, поставени от всички държави-членки на Блока, предаде БГНЕС.

„Това е един от най-вредните документи в нашата история“, каза Муцунски по отношение на Протокола от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, който е неизменна част от рамката.

„Инициативата за оценка на конституционността и законността на Протокола пред Конституционния съд ще потвърди дали конституционните промени са единствената пречка България да деблокира процеса ни на европейска интеграция“, заяви министърът пред Канал 5. Така наречената „инициатива“ е внесена от бившия депутат Лиляна Поповска.

Тимчо Муцунски подвежда съгражданите си, говорейки за „българска блокада“. От 2022 г. пред Северна Македония стои Преговорната рамка, която страната трябва да изпълнява стриктно.

„България, в официалните позиции, към които се е придържала поне досега, казва, че единственият проблем са конституционните промени. За съжаление, аз не вярвам в това, защото следя както реториката, така и това, което се прави на практика, включително в Европейския парламент. Освен всичко друго, развитието на тази ситуация ще бъде потвърждение дали само конституционните изменения са проблем или има нещо много повече. Преди всичко, защото този протокол по своето съдържание излиза извън рамките на Договора за добросъседство, където самата България е задължена да ни подкрепя по пътя към европейска интеграция. Ще следим, имаме няколко сценария, мислим какво би могло да се случи. Разбира се, наш приоритет остава пътят към членство в ЕС, за разлика от нашите предшественици“, заяви Муцунски и добави:

„Това, което моят предшественик си позволи да подпише, е, казано директно, катастрофално и може да създаде много негативни и вредни последици. Но в този момент то няма задължително правно приложение и не произвежда никакви правни последици за държавата. Там има елементи, неща и детайли, дори някои аспекти, които не съответстват на ценностите на 21-ви век и ценностите на ЕС.“

Тимчо Муцунски смята, че отношенията между Скопие и София трябва да бъдат прогресивни, да гледат към бъдещето и да са насочени към намиране на решения.

„Очакваме София най-накрая да излезе от реториката на 19-ти век. Държава-членка на ЕС не може постоянно да се позовава на стандарти, свързани с правата на човека, като същевременно отрича права, свързани със самоопределението, с нашето тълкуване на националната ни история, с езика ни и с други елементи, които са част от нашите идентичностни характеристики като народ. Това е основно човешко право. Двустранните ни отношения трябва да са насочени към намиране на решения на всички тези предизвикателства и да гледаме напред към придвижването на страната към ЕС“, каза Муцунски.

Той не е имал официална комуникация с българския си колега Георг Георгиев, но уточни, че вероятно ще има още възможности за срещи след летните ваканции.

„Отворени сме за дискусия. Всички срещи досега са инициативи от наша страна. Трябва да се видим, трябва открито да обсъждаме и да търсим решения. Разбираме, че ние сме страната, която иска да започне преговори с ЕС и че от тази гледна точка имаме спешност да намерим решение. Имаме ясно, очевидно и недвусмислено отричане на идентичността и езика. Факт е, че има държава-членка на ЕС, която отрича македонската идентичност и през призмата на това отричане създава пречка. Тази пречка може да има дългосрочни последици“, смята Муцунски.

Външният министър изрази съжаление, че „реториката от София е ужасно негативна“, както и че опозицията също има такава реторика: „Социалдемократическият съюз“ съзнателно или несъзнателно е навлязъл в реториката на България, независимо дали е умишлено или неволно.“

***

Само преди няколко дни Муцунски отново подведе съгражданите си с твърдението, че „никъде в Договора за приятелство с България не се споменават конституционни промени“, с което се опита да оправдае отказа на страната си да изпълни европейските условия за започване на същинските преговори с Брюксел. Промените в Конституцията не са условие по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., а част от самата Преговорна рамка.

БГНЕС припомня, че протоколът от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена на основа на член 12 от Договора за приятелство постановява, че Скопие изразява съгласие следващата Междуправителствена конференция с ЕС за отваряне на преговорите за членство на страната в ЕС ще се проведе след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от нейната Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония, в съответствие с чл. 11 ал. 5 от Договора, потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре показва, че Скопие няма претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда да престане говорът на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа в Северна Македония. | БГНЕС