Европейската икономика е под все по-силен натиск заради затоплянето на климата, предупреждават анализатори. Докато рекордните горещини продължават да обхващат континента, все повече компании отчитат сериозни финансови загуби, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Семейството на Тилберт Неглер произвежда ризлинг вече шест поколения в лозята си по склоновете на долината на Рейн в Западна Германия. По думите му горещите вълни вече застрашават реколтата от грозде и увеличават разходите за винената реколта през 2026 г.

„Очакваме по-ниско производство на вино през този сезон заради оскъдните валежи, а гроздоберът ще започне с една седмица по-рано от предвиденото“, казва Неглер.

Разходите също нарастват, тъй като ниските водни нива на река Рейн, жизненоважна транспортна артерия за Централна Европа, повишават цените на превозите. Освен това лозарите в региона вероятно ще трябва да модернизират напоителните си системи, за да се справят с екстремните температури, допълва той.

По данни на европейската служба „Коперник“ през миналия месец температурите на въздуха в Западна Европа са били с около 3 градуса по Целзий над средните стойности за периода 1991-2020 г. Европейската система за наблюдение на смъртността „ЕвроМОМО“ отчита над 10 000 допълнителни смъртни случая по време на горещата вълна в края на юни.

Като най-бързо затоплящият се континент в света Европа е изправена пред бъдеще с все по-чести и по-интензивни горещи вълни, предупреждава Европейската агенция за околната среда. Дори при сравнително оптимистични сценарии екстремните горещини, сушите и горските пожари ще се засилват.

Освен върху здравето високите температури оказват сериозно влияние и върху икономиката. Според Международния валутен фонд екстремни климатични явления като горещи вълни и суши могат да намалят годишния икономически растеж с между 0,1 и 0,2 процентни пункта. При особено тежки периоди на жега и суша загубите могат да достигнат съответно 0,5 и 1 процентен пункт.

За еврозоната, която през последните години преживя поредица от икономически сътресения, всяко ново препятствие пред възстановяването е нежелано. Европейската централна банка също обръща все по-голямо внимание на проблема. По-рано тази година институцията организира първата си конференция, посветена на климата, природата и паричната политика, на която бяха откроени рисковете, които климатичните промени носят за икономическото производство.

Карстен Бжески, ръководител на отдела за макроикономически изследвания в ING Research, смята, че Европейската централна банка все още не отчита в достатъчна степен въздействието на климатичните промени в своите прогнози.

„Това определено трябва да бъде взето предвид. Климатичните промени трябва да се разглеждат като всеки друг шок от страна на предлагането“, казва той, като прави пряка аналогия със скорошния енергиен шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток.

Цените на храните, които са сред основните показатели, следени от централните банкери заради силното им отражение върху потребителите, са особено чувствителни към продължителните горещини. Според „Оксфорд Икономикс“ екстремното време през това лято ще окаже по-силен натиск върху инфлацията при храните в еврозоната през следващата година, отколкото войната с Иран, довела до поскъпване на торовете.

По поречието на Рейн икономическите последици вече се усещат далеч отвъд лозарството. Тази седмица нивото на водата при Кауб, ключовият измервателен пункт в плиткия участък на реката надолу по течението от избата на Неглер, спадна под 50 сантиметра.

Според анализ на „Дойче банк“ това означава, че стандартен контейнеровоз по Рейн може да премине само ако е натоварен с под 20% от капацитета си, което води до допълнителни транспортни такси. При ниво под 40 сантиметра товарните превози по реката обикновено се преустановяват.

Германският химически концерн BASF, чийто основен производствен комплекс се намира на брега на Рейн в Лудвигсхафен, съобщи, че засега ситуацията остава „управляема“, но за превозването на същите количества товари вече са необходими повече плавателни съдове, тъй като корабите не могат да бъдат натоварени до пълния си капацитет.

Очаква се горещите вълни да окажат сериозно влияние и върху производителността на труда. В Барселона част от работещите на открито вече използват специални гривни, които следят телесната температура и позволяват прекратяване на работата при риск от прегряване.

Робърт Маркс, водещ икономист по въпросите на климата в „Оксфорд Икономикс“, изчислява, че четиридневната гореща вълна, обхванала Западна Европа в последната седмица на юни, може да е намалила тримесечния ръст на производителността на труда с 2 процентни пункта.

Според германския застрахователен гигант „Алианц“ Европа е особено уязвима към екстремните горещини, тъй като жилищният ѝ фонд е проектиран да задържа топлината, градовете са силно урбанизирани, а населението застарява бързо. Едва 19% от сградите разполагат с климатизация, докато в Съединените щати този дял достига около 90%.

Приспособяването към все по-топлия климат ще натовари допълнително както бизнеса, така и публичните бюджети през следващите години.

„Това е сигнал за събуждане. Необходими са ускорени инвестиции, за да бъде наваксано изоставането“, казва Бжески. По думите му офисите без климатизация също вероятно ще отчетат спад в производителността.

По-горещите лета могат постепенно да променят и туристическите навици на европейците, които все по-често ще избират по-хладни дестинации край Северно море или в Балтийския регион вместо традиционните почивки в Средиземноморието.

С повишаването на температурите обаче дори туризмът в Северна Европа може да започне да изпитва затруднения. В Рюдесхайм на Рейн, на около час път от Франкфурт, Неглер вече забелязва спад на посетителите в избата си по време на горещата вълна. А тези, които все пак идват, консумират по-малко вино от обичайното.

„Вместо това пият повече вода“, казва той. | БГНЕС