Въпреки че хората оставят следи по повърхността на Земята от десетки хиляди години, трудно е да се определи точният момент, в който импулсът ни да записваме видяното се е превърнал в нещо, което бихме нарекли „писменост“.
Екип от Университета в Болоня, Италия, свързва символите върху древните месопотамски печати с архаична система за визуална комуникация, наречена протоскунеид; художествена форма, която след време ще се превърне в една от първите истински писмени системи в света, съобщи Science alert.
„Тясната връзка между древните печати и изобретяването на писмеността в Югозападна Азия е отдавна призната, но връзката между конкретните изображения на печатите и формите на знаците почти не е изследвана“, казва филологът Силвия Ферара от университета в Болоня.
„Това беше нашият начален въпрос: дали изображенията на печатите са допринесли значително за изобретяването на знаците в първата писменост в региона?“
Писмеността е сложна система от правила, която ни подсказва как да подреждаме и тълкуваме символите, за да предаваме всякакъв вид информация - от буквални описания до абстрактни мисли.
Много преди да бъдат измислени тези правила, символите, представящи основни понятия, са били гравирани, рисувани или в този случай отпечатвани върху материал, за да се споделят прости идеи, които с течение на времето може да са се стандартизирали като лексикон за „протописменост“ без граматика.
Изследователите методично сравняват намерените от тях дизайни върху древните цилиндрични печати с известните протописмени знаци. Избраните от тях цилиндрични печати са възникнали преди появата на писмеността в древна Месопотамия, до протописмеността.
Те твърдят, че сходствата в начина, по който често срещани артефакти са изобразени визуално върху цилиндричните печати - например текстил с ресни и съдове с мрежи - имат общи елементи със съответните им протокнижни знаци.
Например протокнижните знаци, свързани с материала с ресни, имат триъгълни форми с множество вертикални линии, насочени надолу от парче „плат“. Изображенията на хора, които тъкат, върху цилиндричен печат от месопотамския град Суза имат подобна форма, както и артефактите от град Урук.
Подобни прилики могат да се видят и между изображенията на съдове, обвити в мрежа, върху цилиндрите и поредица от протокунеични знаци, за които изследователите подозират, че носят същото значение.
„Концептуалният скок от предписмената символика към писмеността е значителен напредък в човешките когнитивни технологии“, каза Ферара.
„Изобретяването на писмеността бележи прехода между праисторията и историята, а резултатите от това изследване преодоляват тази граница, като показват как някои късни праисторически изображения са били включени в една от най-ранните изобретени писмени системи“, добави експертът.
Протоскунеифът се появява за първи път в археологическите записи като средство за отчитане. Той е позволявал на хората да проследяват производството и търговията с предмети от бита, особено със селскостопански и текстилни изделия. Но преди тази писменост да възникне в Месопотамия, цилиндричните печати са изпълнявали същата цел, позволявайки на хората да регистрират търговията чрез „отпечатване“ на записи върху глинени плочки.
„Откритията ни показват, че гравираните върху цилиндричните печати дизайни са пряко свързани с развитието на протоскунеида в Южен Ирак“, заяви Ферара. „Те също така показват как значението, първоначално свързано с тези дизайни, е било интегрирано в писмената система“. | БГНЕС