Отбелязването на така наречените „Сурдулишки мъченици” и тази година се проведе по вече установената програма макар и не толкова помпозно. В събота на 31 май се състоя бдение в църквата „Св. Георги” и тържествена сесия в Сурдулишкия Културен център. 

На другия ден, в неделя на 1 юни, бе отслужена света архиерейска литургия в присъствието на министърката Милица Джурджевич Стаменковски, държавните секретари Зоран Антич и Деян Антич, кметицата на Сурдулица Александра Попович, шефа на Стопанската камара на Сърбия Бранислав Попович, министъра без портфейл Новица Тончев и представители на други общини от Пчинска област, представители на съюза на ветераните от войните и др.

След литургията са поставени венци и цветя пред паметната костница в двора на училището „Никола Тесла” и после всички са се отправили към „Дълбока долина”, за която министърката Стаменковски обяви, че с решение на правителството мястото е обявено за защитена зона и предизвести, че през следващите месеци ще се направи инициативен комитет и в близко бъдеще тук ще се построи мемориален център в чест на сурдулишките мъченици.

В словата на министърката Стаменковски и на владиката Пахомий, отново прозвуча същата националистическа патетика, която няма нищо общо с мъченичеството в християнския смисъл на думата и с църковните канони. 

Няма нищо общо и с историческата наука. Но усилията да се утвърди в съзнанието на хората историческата фалшификация за 30 000 сърби, избити по време на Първата световна война от Българската окупаторска армия, не спират. „Доказателствата” са отново същите и се повтарят до безсъзнание: тефтерчето на американския офицер на служба в сръбската армия Уилям Драйтън, статиите на швейцарския офицер на служба в сръбската армия Арчибалд Райс, благодарение на когото Сърбия печели пропагандната война в Европа по време на ПСВ, Докладите на „Международната комисия” със съмнителен международен състав, свободните съчинения на Йован Хаджи-Васильевич от „Църна ръка” и някои по-нови на Небойша Дойчинович.

Сред „доказателствата”, малко неуместно, но ефектно, бяха вмъкнати Втората световна война и последните НАТО бомбардировки от 1999 г., за да се придаде не само мъченически, но и геройски ореол на Сурдулица и да се подчертае необходимостта от подобни чествания.

Разчитайки на Гьобелсовото правило, че една лъжа повторена сто пъти става истина и главно на мълчанието на българските историци, сръбските управници продължават да утвърждават сурдулишките мъченици като средство за антибългарски настроения и прокарване на разделителна линия между българи и сърби.

Ако може да се вярва на министър Стаменковска, сурдулишките мъченици освен място в календара скоро ще получат и мемориален център в „Дълбока долина”, където сега вече и институционално, ще се провеждат антибългарските чествания. И където живеещите в Сурдулица българи ще трябва гузно да мълчат, а сърбите да се изживяват като български жертви.

За Босилеградските мъченици, жертви на сръбския военнопрестъпник Коста Милованович Печанац, вече осем години не може да се намери място за една паметна плоча. Паметта за тях, ако се съди от поведението на владиката Пахомий, кмета на Босилеград и държавните представители на Сърбия, трябва да бъде изтрита. Вероятно за да не нарушава „никога по-добрите българо-сръбски отношения”. 

Заради тия, не толкова добри, колкото лицемерни отношения, босилеградчани трябва да целуват иконата на сурдулишките мъченици, която попът услужливо им поднася в черквата. И заради която някои от тях, никога няма да влезнат в своята си черква построена от техните предци. І БГНЕС

-------------

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.