Ние, в България, не разбрахме, че политиката ни към Македония не може да бъде плод на конюнктура, на моментни прозрения или на прищявка на амбициозни политици.

Полегнала лениво върху историческата достоверност, върху творчеството на възрожденците и саможертвата на революционерите от ВМРО, България изпусна инициативата в защита на истината за Македония. Така нареченото „Френско предложение“ притъпи и без това немного резултатната ни активност по проблема, като предоставихме едва ли не на Брюксел да защитават  позицията ни. 

Тази небрежна пасивност, веднага активира Скопие. 

Ние не разбрахме, как  изкуствено усложнените отношения с РС Македония навлязоха в качествено нов пропаганден коловоз. Не поради някакво фундаментално прозрение за същността им. Не. Промяната е плод на активността на новата управленска гарнитура там, начело с президента Гордана Силяновска –Давкова и премиера Кристиян Мицкоски. Тези две водещи фигури разбраха, че решителната крачка към преоценка на досегашната им представа за самите тях, за народа, за идентичността, за езика… е пагубна не само за собственото им оцеляване и кариера…

И  запретнаха ръкави…

Чрез нестихващата им активност на международните терени, те се стремят да  налагат формулата, че проблемът е повърхностен, но усложняван умишлено от България. Според тях „недоразуменията“ са плод на различните „наративи“ – българския и македонския. Т.е. всяка страна има собствена представа за себе си и за другите, както и за историята и интерпретацията й и няма защо да се търси някаква абсолютна истина, за която претендира София. Нещо повече. Те се опитват да използват България вместо  „боксова круша“, върху която тренира спортните си умения кохорта от нахакани изобретатели на „аргументи“ срещу нашата защита на утвърдената с векове историческа достоверност. Това ярко пролича на 16 май 2025 г., когато в Тирана беше проведен Шестият форум на Европейската политическа общност. Там Мицкоски, който по възпитание, манталитет и душевност е стопроцентов македонец, със сръбски облик, според формулата на Стоян Новакович, в присъствието на председателя на Европейския съвет Антонио Коща нахакано заяви: “Ще впиша в Конституцията португалци и испанци, но не и българи! “

Ако разширим контекста на случващото се, ще напомним, че когато в началото на май т.г. на официално посещение в Скопие беше президентът на Хърватия Зоран Миланович, той без всякакви задръжки посъветва домакините си: “Не ставайте жертва на изнудване заради членство в ЕС! Нямам намерение да полемизирам нито пък визирам съседната ви държава България…“

Естествено възниква въпросът: “Защо България все още не е направила достатъчно, за да разясни изчерпателно позицията си към Македония пред европейските ни партньори? Каква дейност развиват посланиците ни в Загреб и Любляна? Какво правят евродепутатите ни, нали те са изпратени там да популяризират страната, културата, да защитават интересите ни. А защо се шири това етноидеологизирано невежество по отношение на дълбоките културни корени между българи и хървати, между българи и словенци само преди столетие?! Каква дейност развиват тези наши пратеници в чуждите столици? Защо не разясняват позицията ни чрез аргументите, които са в изобилие?…

Да вземем Хърватия. Нали благодарение на щедростта и респекта към българите епископ Йосиф Юрай Щросмайер помага на Константин Миладинов да издаде събраните от него и брат му Димитър „Български народни песни“ през 1861 г.!

Днес в Скопие, според възприетия от тях „наратив“, този сборник, без ни най-малко притеснение се издава със заглавие „Македонски народни песни“! Ето тема за размисъл и в РС Македония, и по широкия свят. 

Със същата отдаденост към българското духовно наследство се отнася и известният славист, словенецът Ватрослав Облак, който още от 1890 г. започва да пише рецензии върху лингвистичните трудови на българските учени Марин Дринов, Беньо Цонев, Иван Д. Шишманов, Любомир Милетич и др. Той е поканен от Димитър Матов и от Иван Д. Шишманов да сътрудничи на редактирания от тях „Сборник за народни умотворения наука и книжнина“. Самият Облак издава фундаменталния си труд „Македонски студии“, в който разглежда македонските диалекти като български.

Исторически свидетелства с английски, немски, френски чешки произход убедително  разкриват същността  на протичащите през вековете културни процеси в Македония. Техният характер недвусмислено, във всички тях, е подчертан  като български. 

Коренът на напористата активност на Мицкоски не е нищо друго, освен страхът от истината.

Въпросът е българските представители по света и в Брюксел, а и властващите в София да поразтрият очи и да се захванат за работа. Не виждате ли? Книжниците и фарисеите в Скопие не спират да изобретяват псевдомитологии за себе си и клевети срещу България?! І БГНЕС

--------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС.