Бившият министър на отбраната и настоящ вътрешен министър на Сърбия, Александър Вулин, обикновено говори това, което президентът Вучич някак си не бива да го каже пред света заради високата си държавническа длъжност.

Въпреки че и самият той не е много обран в изказите си.

В едно скорошно публично изказване Вулин поясни, а сръбските медии гласно го подеха, че актуализираната напоследък цел за обединяване на „сръбския свят” всъщност означава обединяване на сръбското „политическо и държавно пространство”, и което щяло да стане „абсолютно мирно, без да гръмне един куршум”!?

„Бавно, пък нека да продължи колкото трябва. Защо смятате, че положението на Балканите е непроменимо?” – попита той, и продължи: „Сърбите живяха заедно в Османската империя, известно време бяха заедно в Австро-Унгария, няколко години бяха заедно в Третия Райх, считам, че сега сърбите трябва да живеят в своите си граници”.

Това е то. В своите си граници. Не в границите на Европейския съюз.

И така, зад „сръбския свят” наднича мисълта на сръбският фашист Милан Недич за „ВсеСърбия” и всъщност е само второ име за проекта „Велика Сърбия” – един исторически кошмар, от който Сърбия, нейните съседи, Европа и светът вече два века не могат да мигнат.

След едно десетилетие загубени четири войни срещу „братските югославски народи и народности”, великосръбският националистически феникс отново възкръсва от пепелта и сега вече с помощта на Русия и Китай се кани за пореден път да бие бойните барабани на Балканите с намерение, този път завинаги, да постигне заветната цел за „обединението на всички сръбски земи”.

Не знам дали и как ще стане всичко това, но виждам, че днешните сръбски управляващи и опозиция имат консенсус по тоя въпрос и чакат удобно стечение на международните обстоятелства окончателно „да решат сръбският национален въпрос”.

Ако се повтори трагедията на кървавите събития от 90-те години на миналия век, това ще тежи върху съвестта на Европа и САЩ, които просто не си довършиха започната работа за трайно омиротворяване на Балканите и само след две десетилетия сръбският национализъм не само отново дава старите заявки, застрашавайки мира и сигурността на Балканите, но и самите устои на Европейския съюз.

Причината за това е, че Сърбия загуби войната, но не бе военно поразена и не бе осъдена като подстрекател и воюваща страна, не плати за тежките материални разорения, за военните престъпления и не обезщети жертвите. Формално, Сърбия и не беше воюваща страна в Босна и Хърватско, въпреки че пред очите на целия свят, тя командваше, изпращаше и финансираше паравоенните формации, които изправиха човечеството на нокти заради ужасяващите военни престъпления.

Сръбското общество и особено политиците, не осъзнаха греховете си и не изживяха катарзис. Нямаше нито лустрация, нито денацификация. Милошевич бе низвергнат и оплют, защото бе загубил войните, а не защото ги беше започнал. Върху тази почва отново избуяха старите националистически плевели.

Милошевич беше арестуван и предаден на Трибунала в Хага, но по настояване на Сръбската православна църква бе въведено вероучение в училищата.

Четническото движение на Дража Михайлович със закон бе реабилитирано и поставено наравно с партизанското движение на Тито, въпреки че Тито е осъдил и разстрелял Дража!? Убийците и жертвите бяха приравнени, а техните снимки бяха сложени една до друга в учебниците. Единственият проевропейски премиер на Сърбия Зоран Джинджич бе убит посред бял ден на прага на сградата на правителството, а наследниците на неговата Демократична партия подписаха декларация за помирение и буквално въведоха Социалистическата партия на Милошевич в парламента. Трибунала в Хага освободи идеолога на войните и военнопрестъпника Воислав Шешел и той се завърна на бял кон в сръбския парламент. Сега не слиза от екраните на сръбските национални телевизии, откъдето вдъхновява новото поколение войници за Велика Сърбия.

Изкуството на пропагандата и лъжата е издигнато на пиедестала на обществена норма. В един момент на откровение, „бащата на сръбската нация”, писател, член на Сръбската академия на науките, бивш президент на Югославия, Добрица Чосич пише: „Да, ние лъжем себе си, лъжем за утеха на другите, ние лъжем за милост, за да се преборим със страха, за да се насърчаваме и да се скрием от чуждото нещастие. Ние лъжем за любов и хуманизъм. Ние лъжем в името на свободата. Лъжата е черта на нашия патриотизъм и доказателство за вродена остроумност. Лъжата е творческо въображение, находчивост”.

И сегашната сръбска власт също почива върху лъжата.

Върху подметнати чували с фалшиви избирателни бюлетини, една фалшива гладна стачка и фалшиви снимки на „изтощения” от стачката радикален експрезидент Томислав Николич в болничен креват.

Вече стъпили във властта, радикалите лъжеха света, че ще признаят Косово, но вътре печелеха изборите с лъжата, че никога, никога няма да го направят. Че са първи по инвестиции и икономически ръст на Балканите, в Европа, в света, че им предстои светло бъдеще там някога си, че ще направят „мини Шенген”, че с помощта на Русия, Китай и там някакви си микроскопични държавички, които трудно се намират на картата, ще „разпризнаят” Косово и ще си го върнат обратно, сега вече очистено от „шиптъри” и по равното косовско поле след осем века, отново ще препускат конете на митичния „цар” Лазар и Милош Обилич, възпети в песните на слепият гусларин Филип Вишнич и записани от самоукия сръбски просветител Вук Караджич!?

А истината е много по-прозаична. В края на март тази година, външния дълг на Сърбия достигна 28.1 милиарда евро или 55,7% от Брутния вътрешен продукт. Младите сръбски граждани, които успеят да се измъкнат от пропагандната тиня на манипулациите и лъжите, излитат в чужбина с намерение да не се върнат никога вече.

Пиша всичко това, за да припомня на българските държавни мъже, когато на поредната българо-сръбска среща стане въпрос за оцеляването и бъдещето на българското национално малцинство в Западните български покрайнини и сръбските домакини ги посрещнат с поредните порции обещания за превеждане на сръбските учебници на български език, за възстановяване на женските фамилни имена, за спазването на правата на българското малцинство, за опазване на българското културно и историческо наследство, за връщане на историческото име „Цариброд”, за свободни медии на майчин български език, за инвестиции в инфраструктурата и откриване на нови работни места, за опазване на околната среда и водите – че всичко това е просто една изтъркана от дългогодишна употреба протоколна лъжа и нищо повече!

А истината? Ако изобщо някой има нужда от нея, тя може да се събере в две изречения.

На територията на Босилеградска община тази есен ще тръгнат общо 43 първолачета – 27 в града и 13 в околните 36 села. В първи курс в Босилеградската гимназия ще тръгнат общо 27 ученици.

Дълбоко се съмнявам, че в „сръбския свят” на сръбския вътрешен министър Александър Вулин ще се намери място за тия 43 българчета, защото той, „сръбския свят”, по дефиниция, е предназначен само за сърби. /БГНЕС

----------------------------

Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Неговият анализ е предоставен специално на БГНЕС.