България подценява рисковете, които крие ударното превъоръжаване на Сърбия с китайско нападателно оръжие, както и подмолното пропагандиране на несъществуващото „сърбошопско малцинство“.

Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Николов, председател на Културно-информационния център в Босилеград, като очерта сериозни рискове както за българската общност, така и за регионалната стабилност.

Западните покрайнини в Сърбия на Вучич

Перспективата пред българското малцинство в Западните покрайнини на Сърбия остава изключително тревожна, а процесите на обезлюдяване и асимилация се задълбочават, смята председателят на КИЦ. По думите му проблемът не е нов, но през последните десетилетия се е усложнил допълнително. „Става дума за един изключително тежък национален проблем на България, който остана нерешен през целия ХХ век и който в процесите на разпада на Югославия се усложни още повече“, подчерта Николов.

Той отбеляза, че условията за живот на малцинствата в Сърбия са се влошили драстично, което е довело до масова миграция, особено сред младите. „Огромна част от младежите се изнесоха в България, завършват образованието си тук и почти никой не се връща, защото няма реализация в Западните покрайнини“, каза той.

В резултат на това регионът се обезлюдява. „В Босилеград остана население, което няма възможност да се възпроизвежда и намалява все повече“, посочи Николов и направи тежкото заключение: „От тази гледна точка перспективите са никакви.“

„Стратегия за етнически чиста държава“

Според него основен проблем е липсата на реална политика към малцинствата от страна на Белград.

„Сърбия не обръща никакво внимание на националните малцинства. А ако обръща – това е стратегия за създаване на етнически чиста държава, в която малцинствата да бъдат елиминирани“, заяви Николов.

Той предупреди, че подобна политика има дългосрочни последици не само за българската общност, но и за европейската перспектива на региона.

Опасения от сръбска пропаганда и „шопско малцинство“

Втората сериозна заплаха, която Николов открои, е свързана с информационното влияние на Сърбия в България и опитите за изграждане на нова идентичност.

„В България все още се подценява тази опасност – една подмолна пропаганда, която навлиза все по-дълбоко“, предупреди той.

По думите му културното влияние – чрез чалга музика, език и дори кухня – се използва като инструмент. „Тези просръбски течения пробиват път за така нареченото ‘сърбошопско малцинство’“, обясни Николов.

Той даде пример с начина, по който се интерпретира историята в сръбското публично пространство. „С фалшифициране на историята, етнографията и етнологията се създава база за подобни твърдения, които в България често се посрещат с ирония, но не бива да се подценяват“, предупреди председателят на КИЦ „Босилеград“.

В този контекст Николов направи паралел с исторически процеси в региона. „Видяхме как от българите в Македония се създаде една междинна нация, която днес е силно антибългарски настроена. Тази политика на Белград дава своите горчиви плодове, нарушавайки не само отношенията между двата най-близки братски народи, но и перспективата на Западните Балкани за членство в ЕС“, допълни той.

Превъоръжаването на Сърбия – риск за региона

Иван Николов предупреди и за опасностите, които крие ударното превъоръжаване на Сърбия с китайско нападателно оръжие.  

„Сръбското общество се настройва срещу мними заплахи – от Хърватия, Косово, България. Това е изключително опасна стратегия“, подчерта той.

Според него в България не си даваме сметка за рисковете, които крие този процес. 

„Сърбия се намира под силното влияние на руските служби, а паралелно виждаме и войната на Русия в Украйна. Всички тези фактори трябва да се анализират много внимателно“, заяви Николов. І БГНЕС