Забраната на гел лакове, съдържащи TPO, се налага във връзка с приет регламент от Европейската комисия (ЕК), който въвежда тази съставка в забранителния списък по регламента за козметичните продукти. Европейската агенция по химикалите (ECHA) е оповестила, че има две основни характеристики на риск – едната е кожната чувствителност, а другата е, че би могло да увреди репродуктивната система.

Това заяви пред БГНЕС Илия Тасев, директор на Дирекция „Обществено здраве“ в Министерство на здравеопазването (МЗ).

От 1 септември влиза в сила забрана за използване на гел лакове, съдържащи веществото Триметилбензоил дифенилфосфин оксид (Trimethylbenzoyl Diphenylphosphine Oxide), известно още и като TPO, а решението предизвика недоволство и притеснения от страна на бранша на маникюристите, вносителите и производителите в държавите членки на ЕС, включително и в България.

Как се стигна до забраната? 

Още през месец октомври 2023 г., след научното становище на Европейската агенция по химикалите, веществото Триметилбензоил дифенилфосфин оксид е оценено като канцерогенно за репродуктивното здраве и е включено в съответния регламент за химични вещества с тази хипотеза, обясни Тасев и поясни, че оттам произлиза, че всички съставки, които са оценени с подобни рискове рано или късно влизат в специализираните регламенти, с които биват ограничавани за влагане в съответните продукти.

По думите му именно такъв е и случаят с TPO и е нормално, че след съответния период от време то попада и в промяната в регламента за козметичните продукти и считано от 1 септември 2025 г. ще е в сила забраната да се използват козметични продукти, в които е вложено това вещество.

TPO е под ограничение и към днешна дата.

„Ние като контролен орган в областта на козметичните продукти нямаме конкретни данни, свързани с това колко от употребяваните козметични продукти се прилагат, нито данни, свързани какво използват. Ние контролираме безопасността на козметичните продукти, които се пускат на пазара и към момента тази съставка е под ограничение – може да се влага до 5% в козметичния продукт и само за продукти за професионална употреба“, каза той и уточни, че тази съставка не е била възможно да е налична за продукти, предназначени за масов потребител. 

Къде още се използва TPO?

ТРО влиза в много различни предназначения. Попитан вярно ли е, че това вещество се използва и в денталната медицина, например в пломбите, той отговори така: „Да, използва се и в денталната медицина. Използва се и в различни тонери или мастила, които се използват от масов потребител“.

Съставката може да се намери и във всички форми лепила, включително би могла да се използва и при производството на паркети или други неща, които са слепвани с лепила в различни индустрии, добави директорът на Дирекция „Обществено здраве“.

„Известно ни е, че тя се прилага. Като хипотезата е, че тази забрана от 1 септември ще е налична във всички форми, т.е. там, където се прилага това вещество като съставка ще бъде забранено от 1 септември“, допълни Тасев. 

Възможно ли е отлагане на забраната? 

Според него не е коректно да се каже, че от 2023 г. досега е дадено достатъчно време на бранша да се адаптира към новата реалност.

„Когато попаднат вещества в този списък, след оценката на Европейската агенция по химикали, е ясно, че ЕК ще направи и втората стъпка – ще ги въведе в съответния забранителен списък. Това се случва на по-късен етап. В конкретния случай, тъй като през май месец с този регламент са забранени общо 21 вещества, към нито от тях няма приложена норма, която да включва период, в който да се използват до изчерпване от пазара, т.е. да има някакъв отлагателен срок“, подчерта Тасев.

„1 септември 2025 г. е срокът, в който хармонизирано това изискване ще бъде приложено за всички форми – както козметични продукти, така и химични вещества и смеси, лепила, мастила и др., в които се използва. За нас като контролен органи възниква задължение от 1 септември наравно с всичките ни колеги в целия ЕС да осъществяваме еднакъв пропорционален контрол по отношение на въведената забрана“, продължи експертът.

Тасев призова гражданите да не подценяват оценката, поставена от Европейската агенция по химикалите, а именно риск от проява на алергични реакции и канцерогенност за репродуктивното здраве.

„В случаите, когато имаме плод, би могло да настъпи увреждане при него. Да, това са съмнения за възможни реакции, но оценката се прави от специалисти в тази област и ние няма как да се съмняваме в крайния резултат, който те са постигнали“, каза още той.

Санкциите за нарушителите след влизане в сила на забраната на TPO са предвидени в Закона за здравето. | БГНЕС