Като пазител на най-старата маслина в окупирания Западен бряг, Салах Абу Али подрязва клоните ѝ и събира плодовете ѝ, въпреки че насилието помрачава тазгодишната реколта в палестинските територии.

„Това не е обикновено дърво. Говорим за история, за цивилизация, за символ“, казва с гордост 52-годишният мъж, усмихнат зад гъстата си брада в селцето Ал-Валаджа, южно от Йерусалим.

Според Абу Али експерти са оценили възрастта на дървото между 3000 и 5500 години. То е преживяло хилядолетия на суша и войни в тази изтерзана от конфликти земя.

Около огромния ствол и десетките му разклонения — някои носещи имената на негови роднини — Абу Али е създал малък оазис на спокойствие.

Само на няколко крачки оттам се издига израелската стена, която отделя Западния бряг — пет метра висока и увенчана с бодлива тел.

Повече от половината от първоначалните земи на Ал-Валаджа днес се намират от другата страна на стената за сигурност.

Жив символ на устойчивост

Засега селото е пощадено от нападенията на заселници, които белязаха тазгодишната кампания по събирането на маслините и оставиха десетки палестинци ранени.

Израел окупира Западния бряг през 1967 г., а от началото на тазгодишния сезон — средата на октомври — някои от 500 000-те израелски заселници, живеещи на територията, ежедневно нападат фермери, опитващи се да достигнат до дърветата си.

Комисията за съпротива срещу колонизацията и стената към Палестинската администрация, базирана в Рамала, е документирала 2350 подобни атаки само през октомври.

Почти никой от извършителите не е изправен пред правосъдието, докато израелските сили често разпръскват палестинците със сълзотворен газ или им блокират достъпа до земята им.

Но в Ал-Валаджа засега Абу Али е свободен да се грижи за своето дърво. В добра година, казва той, то може да даде между 500 и 600 килограма маслини.

Тази година обаче слабите валежи доведоха до оскъдна реколта в целия Западен бряг, включително и за древното дърво, известно с множество имена — Старейшината, Бедуинското дърво, Майката на маслините.

„То се превърна в символ на палестинската устойчивост. Маслината олицетворява самия палестински народ — вкоренен в тази земя от хилядолетия“, казва кметът на Ал-Валаджа, Хадер ал-Арадж.

Палестинското министерство на земеделието дори официално е признало дървото за природна забележителност и е назначило Абу Али за негов официален пазител.

„Зелено злато“

Повечето маслинови дървета достигат около три метра височина, но това се извисява над всички, с главен ствол близо два метра в диаметър и дузина разклонения, големи колкото обикновени дървета.

„Маслото от това дърво е изключително. Колкото по-старо е дървото, толкова по-богато е маслото“, казва Абу Али.
Той нарича ценната течност „зелено злато“ — продукт, който струва четири до пет пъти повече от обикновеното маслиново масло.

Преди туристите и поклонниците идвали на тълпи, за да видят дървото, но броят им е намалял драстично след началото на войната в Газа през октомври 2023 г., когато контролните пунктове по Западния бряг се затегнали.

История на изгубена земя

Селото Ал-Валаджа не е напълно пощадено от проблемите, с които се сблъскват и други общности на Западния бряг.

През 1949 г., след създаването на Израел, голяма част от земите му била отнета, а много палестински семейства били принудени да напуснат домовете си и да се установят от другата страна на т.нар. линия на примирието.

След израелската окупация през 1967 г., по-голямата част от останалата територия е обявена за Зона C — под пълен израелски контрол — съгласно Споразуменията от Осло от 1993 г., които трябваше да доведат до мир между палестинци и израелци.

Това обаче оставя много домове без разрешителни от Израел и под заплаха от разрушаване — често срещан проблем в Зона C, която обхваща 66% от Западния бряг.

„Днес Ал-Валаджа въплъщава почти всички израелски политики в Западния бряг — заселническа експанзия, стена, разрушаване на домове, конфискация на земя и блокади“, казва кметът ал-Арадж.

Въпреки всичко това Салах Абу Али продължава да се грижи за своето древно дърво. Засажда билки и овощни дръвчета около него и пази тетрадка за посетители, пълна със съобщения на десетки езици.

„Станах част от това дърво. Не мога да живея без него“, заявява той. | БГНЕС