Грузинският парламент прие закона, който предизвиква разногласия, преодолявайки президентското вето върху законопроекта, който според критиците е отражение на руското законодателство, използвано от Москва за заглушаване на инакомислието.

Брюксел и Вашингтон предупредиха, че този ход ще отклони черноморската държава от пътя ѝ към членство в Европейския съюз.

Това предизвика почти два месеца ежедневни протести, при които полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне митингите, като бие и арестува демонстранти.

Хиляди хора се събраха на централния площад „Република“ в Тбилиси за концерт на открито на грузински групи и певци.

Организаторите заявиха, че целта на концерта е „събиране на дарения за демонстрантите, арестувани по време на протестите“.

Мнозина от присъстващите на концерта изразиха гнева си към управляващата партия „Грузинска мечта“, която е изправена пред нарастващи обвинения, че отклонява Грузия от западната й траектория и я връща в орбитата на Русия.

„Затвориха някои от нас, но ние ще победим - „Грузинска мечта“ брои последните си месеци на власт“, каза 38-годишният графичен инженер Нико Ладария.

„Те приеха закона в руски стил против волята на грузинския народ и въпреки ясните предупреждения, че той убива перспективите на Грузия за членство в ЕС“, каза той пред АФП.

Законът задължава неправителствените и медийните организации, които получават поне една пета от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „организации, преследващи интересите на чужда държава“.

„Грузинска мечта“ настоява, че е ангажирана с европейските стремежи на Грузия, и заявява, че законът ще осигури „прозрачност“ по отношение на финансираните от Запада групи, които според нея подкопават суверенитета на страната.

Грузински активисти, независими журналисти и опозиционни политици обвиняват правителството в съгласувана кампания на насилие и заплахи.

Напрежението нарасна преди парламентарните избори през октомври, които се считат за ключов демократичен тест.

Кандидатурата на Грузия за членство в ЕС е залегнала в конституцията на страната и се подкрепя - според проучванията на общественото мнение - от над 80 % от населението. | БГНЕС