На 19 март 2025 г. арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу предизвика масови протести в цяла Турция. Адвокатките Йокю и Бедия и студентът Бекир си спомнят за година, в която „се чувствахме все по-несигурни“.

Преди година Турция осъмна с новината за задържането на Имамоглу, ръководител на най-големия град в страната. В запомнящо се видео той се появява в гардеробната си, връзвайки вратовръзката си, докато се обръща към нацията със сънен глас. Ден по-рано Истанбулският университет обяви анулирането на дипломата му, документ, необходим за участие в президентски избори.

В следващите часове студенти събориха полицейски барикади, за да стигнат до главния вход на университета. „Беше нещо като чудо“, спомня си Хазал, възпитаничка на университета „Галатасарай“. Тя разказва, че властите не са очаквали подобна реакция, иначе биха разположили много повече полиция. Като астматик тя трудно издържала сред тълпата и сълзотворния газ.

„Изминахме 500 метра, за да стигнем до най-известната порта на Истанбулския университет. Това е първият университет както в Османската империя, така и в Турция и има особено значение за академичната общност. През 70-те и 80-те години той играеше и важна политическа роля“, разказва тя.

Още от 19 март стотици хиляди се събираха няколко вечери поред пред кметството на Истанбул. Страната не беше виждала подобна мобилизация от протестите „Гези“ през 2013 г. Студентите бяха сред най-активните участници, организирайки се както в университетите, така и в други квартали. Протестите обхванаха и други големи градове, включително Анкара и Измир.

Арестите бързо се увеличиха - както по време на демонстрациите, така и при акции по домовете на участници, идентифицирани предишния ден. Между 19 и 26 март са задържани близо 2000 души, сочат данни на Асоциацията за правата на човека.

За адвокатите това се превръща в изтощителен маратон. Йокю Илгин Кавлак описва „рутината“, която се е наложила: „Вечер ходехме в Сарачхане пред кметството, за да слушаме изказванията. После започваха новите арести и тръгвахме към полицейските управления. Прекарвахме цели нощи, опитвайки се да установим самоличността и да се свържем със задържаните.“ На следващия ден те били прехвърляни в съда.

Тя си спомня и за солидарността между юристите. „Ежедневието ни беше напълно преобърнато. Месеци наред, особено от март до края на юни, не правехме разлика между ден и нощ. Това, което ми даваше сили, беше усещането, че не сме сами.“

Бедия Бююкгебиз описва същия хаос и взаимопомощ: „В тази бъркотия, когато всички, лишени от сън, изоставяха работата си, за да бъдат там, където се случва всичко, показахме голяма солидарност и успяхме да се организираме въпреки спонтанността.“ Тя признава, че това е бил период на дълбока несигурност. „Упорита съм, но вече почти нямам надежда“, казва Йокю. „Продължавам да повтарям, че това не е справедливо, но не съм сигурна, че ми е останала надежда.“

Подобно усещане споделя и Бекир - студент и активен участник в социалните мрежи, прекарал няколко месеца в затвора заради участие в протестите и призиви за бойкот. Срещу него са повдигнати обвинения за обида към президента и „терористична пропаганда“, а делото му продължава.

Заради престоя си в затвора той не е успял да завърши навреме и е бил принуден да удължи обучението си. Трудно намира работа и е прекратил активността си онлайн. „Трябва да мисля за семейството си. Трудно е да живееш в Турция, когато не можеш свободно да изразяваш мнение. Арестуваха ме заради публикации“, казва Бекир. „Тук е трудно да защитаваш човешките права - било то на малцинствата, мигрантите или децата.“

Днес всички задържани са освободени, но част от делата все още продължават. През изминалата година арестите в кметството на Истанбул и в други опозиционни общини зачестиха, а разследвания достигат и до ръководството на основната опозиционна сила – Народнорепубликанската партия (CHP). След година на редовни митинги – два пъти седмично, в Истанбул и други градове – партията отново призова за събиране пред кметството на 18 март, за да отбележи годишнината от ареста на Имамоглу. | БГНЕС

---

Анализ на Le Courrier des Balkans.