Георги Тошев: От Стефан Данаилов научих, че достойните хора ходят изправени

Стефан Данаилов вярваше в бъдещето на България. Политиката не го оцапа, защото почтеността е нещо, което или го носиш, или не го носиш. Той би бил много ранен от това, което се случва и в парламента, и как тази политическа класа изгуби своята класа. Би бил гневен изобщо на събитията, на целия този земетръс, в който е вкарана държавата ни.

Това заявиха в интервю за БГНЕС журналистът Георги Тошев и племенницата на актьора, учител и депутат, която е и негов дългогодишен асистент в Театралната академия – Росица Обрешкова.

Георги Тошев разказа как се ражда идеята за биографичната книга „Стефан Данаилов. Игра на живот“ и колко време отнема реализацията на филма „Ламбо от София“, които бяха представени пред публиката в салона на Народно читалище „Николай Хайтов 1936“ в столицата.

Журналистът е поканен от самия Данаилов да му помогне да напише своята автобиографична книга „Романът на моя живот“. Тогава Тошев установява, че един от сниманите български актьори не е съхранявал доказателствата за неговата богата биография и изключителна кариера.

„Много му се ядосах и той обеща, че ще попълни тази празнина“, сподели Георги Тошев и обясни, че когато общуваш със Стефан Данаилов не може да си безразличен. Тошев има щастието да бъде допуснат в неговия свят и дом, да прекара много време с него. След многото прекарани часове в снимки и записи, излиза „Романът на моя живот“, която се радва на огромен успех.

В една от последните им срещи, актьорът моли своя асистент да даде на Тошев две торби, в които се съхранява неговия архив. „Като говорим за Стефан Данаилов, ти си представяш един архив, пълен с много неща. Там имаше два тефтера, в които той си е записвал. Не дневници, наричаше ги тефтера“, разказа журналистът. Откъси от неговия тефтер има и в книгата „Стефан Данаилов. Игра на живот“, много лични снимки, които никой не е виждал, както и много спомени.

„Реших да го разкажа, но не през популярните му колеги и хората, които са го обичали, а да събера онзи Стефан Данаилов, парченца живот, които ние не знаем за него“, обясни Тошев и добави, че когато човек го няма, трябва да бъдеш много внимателен, трябва да излезе истината, за да няма спекулации след това.

„Стефан Данаилов. Игра на живот“ вече има няколко тиража, а авторът сподели, че много се радва, че много млади хора преоткриват или направо откриват Стефан Данаилов, за който не са знаели достатъчно.

Стефан Данаилов приживе е казвал „аз съм софиянчето“, което дава и името на филма, посветен на него – „Ламбо от София“.

„Роден на „жълтите павета“, той е човек, който е много свързан с този град – нищо, че родът на баща му идва от Смолян, а родът на майка му идва от Ловеч, той е софиянец“, разказа Тошев, който благодарение на историите на Данаилов, както и на историите, които разказват неговите състуденти и приятели Йосиф Сърчаджиев, Стефан Мавродиев, Елена Райнова и Цветана Манева, преоткрива града София.

Една от най-интересните истории е, че журналистът открива съученик на Стефан Данаилов от първи клас, с който актьорът остава приятел до края на живота си.

„Филмът е много различен и разказва за едно софийско момче, което става най-големият артист на България – през града, през всички онези адреси, в които нещо се е случвало със Стефан Данаилов“, отбеляза той и подчерта, че филмът е сниман в продължение на една година.

Написването на книгата отнема малко повече време, защото този път Тошев влиза в архивите, чете страшно много кореспонденция, писма, досиета, рови се в стари интервюта, интервюира много хора.

„За мен беше важно Стефан Данаилов да звучи съвременно, да звучи адекватно на времето. Един от най-големите комплименти, които получих е, че в тази книга прозира времето“, каза той, като обърна внимание, че много хора, които са родени след промените, разбират, че изборите, които публични личности са правили тогава, не са били по-лесни от изборите, които правим днес.

Най-ценното, което Георги Тошев научава от Ламбо е, че достойните хора ходят изправени.

„В житейските избори – правилни или неправилни, Стефан Данаилов съхрани своето достойнство“, категоричен е журналистът и подчерта, че актьорът, учител и депутат е бил един от най-големите оптимисти, които познава. Именно този оптимизъм го кара да помага на хората дори в най-мрачните години на прехода, защото „вярваше в бъдещето на България“.

„Неслучайно всички се чудеха защо един толкова обичан актьор трябва да се цапа с политиката. Но Стефан не се оцапа. Никой не може да каже лоша дума за Стефан Данаилов, защото почтеността е нещо, което или го носиш, или не го носиш“, заяви Тошев.

Актьорът вярва и в киното, дори в годините, в които се снимат на три години един филм. „Той намираше инвеститори, които да помагат българското кино да съществува“, разказа още журналистът.

С думи като всеотдайност, любов и живот олицетворява Росица Обрешкова образа на покойния Стефан Данаилов.

„Колкото и странно да звучи, аз сега осъзнавам какво съм научила от него“, каза племенницата на актьора, която в продължение на 18 години е негов асистент в Театралната академия.

Според нея Стефан Данаилов би бил много гневен и ранен от това, което се случва в парламента днес. „Как тази политическа класа изгуби своята класа. Неговата битка за култура беше до последно. Мисля, че наистина би бил гневен, би бил гневен изобщо на събитията – на целия земетръс, в който е вкарана държавата ни“, добави племенницата, с която често Ламбо гледал публицистичните програми.

Обрешкова призова да помним Стефан Данаилов. „Ако помним, ще имаме по-добро самочувствие, защото имаме какво да помним. Имаме велики хора и сме голям народ – Мастъра вярваше в това, аз също вярвам, само трябва малко да си дадем самочувствие, а ние няма за какво да го нямаме“, каза още тя. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон