В Поточари на 11 юли се отбелязва не просто поредната, тридесет и първа годишнина от геноцида, но и поражението на онези, които преди три десетилетия наблюдаваха, без да го предотвратят.

В Мемориалния център, със съгласието на семействата, ще бъдат погребани тленните останки на още десет жертви, идентифицирани чрез частични скелетни останки, ексхумирани между 1997 и 2022 година. Най-младата от тях е била на 20 години, а най-възрастната – на 56 години. Повече от 8 000 убити, над 6 700 погребани, около 900 все още безследно изчезнали. Това не е просто статистика, а обвинителен акт срещу света, който допусна геноцидът да бъде извършен, а след това с години спореше за терминологията, вместо за отговорността. Резолюцията на Организацията на обединените нации превърна 11 юли в Международен ден за възпоменание, но регионалната политика все още е склонна да превръща паметта в декор, а жертвите във фокус за собствените си дребни сметки.

Британският министър за Европа Стивън Даути по време на посещението си в Босна и Херцеговина заяви онова, което в тази страна се знае отдавна: че нейното бъдеще отново ще се решава някъде другаде, придружено от задължителните фрази за реформи, устойчивост и европейски път. Лондон търси нов върховен представител с пълни правомощия и настоява Службата на върховния представител да остане отворена, докато не бъдат изпълнени всички условия от програмата „5 плюс 2“, от които Босна и Херцеговина досега е изпълнила само едно. Докато Управителният съвет на Съвета за прилагане на мира се подготвя за ново назначение, Лондон, Париж и Берлин блокират италианския кандидат, подкрепян от Вашингтон – така че за пореден път наблюдаваме същия спектакъл: великите сили спорят за управителя, а местната политика се преструва, че всичко това е преходен технически въпрос. Междувременно предупрежденията за руски хибридни дейности звучат сериозно, но и донякъде цинично в свят, в който сигурността винаги се измерва на първо място през чуждите интереси.

Европейският парламент съобщи на Сърбия онова, което от месеци беше очевидно: няма напредък там, където липсва политическа воля да се престане да се седи на няколко стола едновременно. В резолюцията се посочва стагнация по пътя към Европейския съюз поради отстъпление в сферата на върховенството на закона, демокрацията и несъответствие с външната политика на Съюза, като се оценява, че балансирането е станало несъвместимо със статута на страна кандидат. Особено проблематични са липсата на правова държава, на независимост на съдебната система и на медийна свобода, потушаването на протестите, както и несъгласуваността с външната политика на Европейския съюз спрямо Руската федерация и Косово. Всичко това се случва на фона на нарастващото руско и китайско влияние в Сърбия – от ускореното въоръжаване и китайските ракети до технологиите за наблюдение и ролята на страната като регионална платформа за дезинформация. Брюксел в продължение на години знаеше, че не може едновременно да потупва по рамото и да подхранва илюзията за реформи, а сега само твърде късно се сети, че снизходителността не е политика, а отлагане на плащането на сметката.

Момчило Перишич беше пуснат на условна свобода, след като изтърпя почти три години от четиригодишната си присъда за шпионаж, тъй като през 2002 година е предал строго поверителен военен документ на американски дипломат. В тази история няма нищо странно. Тя е просто още едно напомняне, че държавните върхове в тези региони често са готови да продават тайни, а след това впоследствие да се представят като пазители на националното достойнство. По-рано Перишич беше осъден в Хага за военни престъпления на 27 години лишаване от свобода, а след това оправдан, което прави неговия случай почти съвършен символ на балканската правосъдна драматургия – всичко се случва, всичко се преобръща, а политическият морал остава същият: нисък, адаптивен и винаги готов за амнистия на „нашите“.

В Косово е започнало разследване поради твърдения за лошо отношение на полицията към лица, задържани по време на отбелязването на Видовден на Газиместан. Задържани са 37 лица, на повечето от които са наложени парични глоби и тригодишно експулсиране, докато неправителствени организации твърдят, че е имало физическо и психическо малтретиране, побои и принудително скандиране на лозунга „Косово Република“. В страна, в която идентичността и сигурността непрекъснато се използват като политическо гориво, всяка полицейска акция лесно се превръща в тест за институциите, и още по-лесно – в доказателство, че институциите често предпочитат да демонстрират сила, вместо законност. Ето защо е важно разследването да установи фактите, но също толкова важно е най-накрая да се престане с преструвките, че правата на гражданите са странична щета в големите национални церемонии.

Израел назначи Рут Коен-Дар за първи местен посланик в Словения, с което отношенията на практика се рестартират след идването на Янез Янша на власт. Това е просто поредният пример за това как Балканите и тяхното по-широко съседство бързо забравят вчерашните „принципни“ позиции, щом на хоризонта се появи ново политическо мнозинство, нов интерес и нова дипломатическа математика. Правителството на Янша отмени ембаргото върху вноса на израелско оръжие, анулира забраната за внос на стоки от Западния бряг и премахна палестинското знаме от сградата на правителството, докато Израел беше обявен за стратегически и демократичен партньор. Всичко това напомня, че в политиката няма вечни убеждения, а само вечни адаптации. А, когато това се опакова в думата „партньорство“, тогава и най-резкият завой може да изглежда като държавнически акт. I БГНЕС

----------------------------

Коментар на черногорския журналист Елдин Хаджович