Преди точно 10 години сръбският президент Александър Вучич (тогава премиер) беше прогонен от майките на избитите в Сребреница през 1995 г., предаде БГНЕС.

През 2015 г. бившата дясна ръка на диктатора Слободан Милошевич отиде в Поточари, за да положи цвете на гробищния мемориал за над 8-те хиляди избити босненски мюсюлмани, малко преди първият камък да полети към главата му. Охраната му отвори чадър, за да го предпази, и той бе изведен от мемориала с гробовете.

Тогава се честваше 20-годишнината от геноцида, а Вучич бе посрещнат от огромен плакат, върху който бе изписано казаното от него през 1995 г. пред сръбския парламент: „За всеки убит сърбин ще избием 100 мюсюлмани“. По това време той бе министър на пропагандата на Милошевич.

БГНЕС припомня, че геноцидът в Сребреница е в огромен мащаб, невиждан от Втората световна война. В началото на 90-те години Милошевич започна опустошителни войни в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Стотици хиляди бяха прогонени от родните си домове.

По време на войната в Босна (1992 – 1995 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25 °C през нощта през зимата.

През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“. Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което принуждава десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините ѝ. Миротворците се оттеглят безславно в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца.

Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени. „Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време на среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео.

В следващите няколко дни следва систематично изтребление от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. Костите на избитите в следващите години са намирани на километри една от друга. | БГНЕС