След един необичаен август на геополитически срещи, реалността започва да се налага: Европа е сама в защитата на суверенитета на Украйна и, следователно, на собствената си сигурност срещу руската агресия, като не може да разчита на значителна подкрепа от САЩ.

Чувството за стратегическа самота идва след едно лято на отстъпки, в което ЕС прие очевидно небалансирано търговско споразумение, наложено от Доналд Тръмп, и обеща несъразмерно големи инвестиции в САЩ, докато европейските членки на НАТО се ангажираха да увеличат разходите за отбрана до амбициозните 5% от БВП – всичко това с цел да удовлетворят Тръмп и да задържат американската ангажираност към европейската сигурност.

Въпреки това, придружавайки украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Финландия и Европейската комисия демонстрираха единство в отхвърлянето на исканията на Владимир Путин за териториални отстъпки за прекратяване на войната. Те успяха частично да смекчат политическите щети от топлия прием, който Тръмп поднесе на руския президент в Аляска, и да осигурят неясен ангажимент от САЩ за подкрепа на европейска сила за сигурност в случай на примирие.

В същото време Тръмп отново изключи членство на Киев в НАТО и отмени изискването Русия да приеме незабавно примирие без да получи отстъпки от Путин. Той остави да изтече поредният самопоставен срок за по-строги санкции срещу Москва и не гарантира на Европа участие в бъдещи мирни преговори. Освен това министърът на финансите на САЩ обяви 10% надценка върху всички европейски покупки на американско оръжие за Украйна – своеобразен военен данък върху съюзниците.

Белият дом уточни, че каквато и подкрепа да окаже на съставяната от Великобритания и Франция „успокоителна сила“ за Украйна, тя няма да включва „войски на земята“. Тръмп намекна за възможна въздушна подкрепа, но ръководителят на политиката в Пентагона заяви на европейските военни началници, че американската помощ ще бъде ограничена. Не е ясно доколко европейците ще могат да разчитат на споделяне на ключова разузнавателна информация, камо ли на подкрепа, ако европейските сили бъдат атакувани в Украйна. По сведения на медиите, Вашингтон е спрял да споделя информация за преговорите САЩ–Русия дори с най-близките си съюзници от „Петте очи“ – Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия – по заповед на координатора по разузнаването на Тръмп, Тулси Габард.

Това означава, че европейските правителства, които обмислят изпращане на сухопътни, въздушни, противоракетни или морски части, или обучители за подкрепа на поствоенна Украйна, не могат да са сигурни, че САЩ няма внезапно да им затворят достъпа до жизненоважно разузнаване и наблюдение при евентуално ново руско струпване или възобновяване на военни действия.

Де факто водещата група в Европа се сблъсква и с политически и икономически предизвикателства на домашната сцена, докато се опитва да увеличи военната и финансовата подкрепа за Киев и да изгради реалистичен план за поствоенни гаранции за сигурност.

Въпреки впечатляващото демонстриране на европейско единство в Белия дом, подкрепата вече започва да се разпада. Италианският вицепремиер Матео Салвини критикува призива на президента Еманюел Макрон да бъдат изпратени европейски войски в Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц е подложен на критики в собствената си коалиция за предложението Берлин да участва в „успокоителната сила“.

Липсата на Полша, твърд съюзник и съсед на Украйна, също буди въпроси – поради противопоставяне между проевропейския премиер Доналд Туск и новия про-Тръмп президент Карол Навроцки. Варшава заявява, че няма да изпраща войски, защото трябва да защитава собствените си граници с Русия и Беларус. Междувременно Турция, която контролира достъпа до Черно море, вероятно ще търси политически отстъпки от ЕС, включително достъп до финансирани от ЕС програми за въоръжаване.

Всичко това поставя фундаменталния въпрос: може ли коалиция, водена от Европа, действително да предостави надеждни гаранции за сигурността на Украйна при примирие? Каква ще е мисията на „успокоителната сила“ и правилата за взаимодействие при евентуална руска атака, каква ще е подкрепата от САЩ или НАТО? И имат ли ключовите европейски държави политическата воля и устойчивост да възпрат Путин, чиято цел е именно да изкара САЩ от европейската сигурност и да раздели европейците?

Спомените за провалите на европейските мироопазващи мисии в Босна през 90-те години и за пасивната реакция на Европа при анексията на Крим през 2014 г. не са обнадеждаващи.

Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че най-голямата тежест ще остане върху самата Украйна, която „трябва да стане стоманен таралеж, недостъпен за потенциалните нападатели“. Усилването на Украйна с оръжие, търговски преференции и финансова подкрепа е най-полезният принос, който Европа може да даде.

С оглед на това, че Путин не показва признаци за прекратяване на войната или сериозни преговори за мир, а Тръмп се колебае да окаже реален натиск върху Русия, способността на Европа да осигури примирие остава силно ограничена. Това е дори положително, тъй като все още сме далеч от надеждна политическа и военна способност да възпрем Русия без сигурна подкрепа от САЩ. |БГНЕС
-----------------------------------------------------------

Анализ на Гардиън, Пол Тейлър