Комарите се считат за най-опасното животно на света не пряко заради ухапването, чрез което нормално се хранят, а заради това, че могат да предадат различни патогени, които съответно причиняват заболявания в човешкия или в животинския организъм, като най-смъртоносното при хората в световен мащаб е маларията.

Това заяви в интервю за БГНЕС Огнян Миков, ентомолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести в Отдел „Паразитология и тропическа медицина“.

Миков се занимава от 23 години с изследване на комарите. С него разговаряме във връзка с отчетения от Европейската агенция за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) рекорден ръст на болести, пренасяни от комари в Европа.

По думите му множество вирусни заболявания, които не са типични за Европа, се засилиха и на европейска почва.

„Появиха се много случаи на денга, на чикунгуня. Зика нямаме много напоследък, но пък Западният Нил миналата година имаше много случаи, тази са една идея по-малко в европейски мащаб“, каза ентомологът.

В световен мащаб съществуват над 3500 вида комари.

„В България има около 50. Има три най-масово разпространени рода. Anopheles – това е родът на маларийните комари, като под маларийни комари искам да наблегна, че това са комари, които могат да пренасят малария по хората, не е задължително да са заразени. Другите два вида са родът Culex и родът Aedes“, съобщи Миков.

От рода Culex най-масовият вид, разпространен у нас, е Culex pipiens. Ентомологът обясни, че този вид се въди в наводнени мазета, в тунелите на метрото, в градовете в различни замърсени води, а също и в природата. „Хапе и хора, и животни. Тези биотипове, които се хранят по хора и по животни, дават хибриди, които се хранят и по хора, и по животни, и по птици. Видове с такава широка хранителна база са много добри преносители на заболявания между хората и животните“, уточни той. 

Третият род, който е най-много разпространен в България, е Aedes.

„През последните над 10 години най-важният негов представител, който потенциално може да пренася заболявания в България и реално ги пренася в Европа, е тигровият комар, или Aedes albopictus, който навлезе в страната ни 2011 г. и до тази година насели почти всички области“, заяви Миков и допълни, че досега няма данни да е откриван единствено в областите Перник и Смолян.

Рекордният ръст на болести, пренасяни от комари в Европа, се дължи основно на промените в климата.

„Нашата страна става все по-гореща, все по-суха, което от една страна благоприятства скъсяването на сезона за някои комари, които са по-хладнолюбиви и влаголюбими. От друга страна пък благоприятства удължаването на сезона за комари, които са по-топлолюбиви като тигровите комари и други тропични видове, които навлязоха в Европа през последните 30 – 40 години“, обясни ентомологът.

Тигровият комар за пръв път е намиран в Албания в края на 1970-те години, след което започва да населва Европа от 1990 – 1991 г. от Италия и сега стигна до Стокхолм в Швеция, където не успя  да се установи трайно. В България от 2011 г. се появи по Черноморското крайбрежие и постепенно насели цялата държава. 

Помолен да обясни как комарите се заразяват и съответно стават преносители, ентомологът отбеляза, че това е най-важното.

„Трябва да има източник на зараза, възприемчив човек и механизъм на предаване. Трите елемента са задължителни, за да се осъществи предаването на заболяване. Източник, т.е. болен човек, който носи патогена в себе си (вирус или паразит), подходящият вид комар, защото не всички комари могат да пренасят всичко, и на третия елемент на веригата е възприемчивото население (такова винаги има), така че трябва да има и трите елемента на веригата, за да се осъществи предаване“, поясни той.

Миков подчерта, че през 1961 г. е последният случай на местно предаване на малария в България. 

„След това по изискванията на Световната здравна организация трябва 3 години да не се прави никаква борба с комарите, за да се гарантира, че няма източник. Другите два елемента са налични, но като няма източник, няма откъде да тръгне. Това по отношение на маларията е изпълнено 1965 г., оттогава сме сертифицирани като страна, свободна от малария“, отбеляза той и допълни, че съседните на България държави, като Югославия, Румъния и Гърция, са по-късно сертифицирани от нас.

Същият е и принципът с вирусните заболявания – за да тръгне епидемия от денга, от чикунгуня, от зика или от Западен Нил, трябва да има източник на заболяването. 

„При Западния Нил е по-лесно да тръгне такава епидемия, защото негов източник са птиците, особено прелетните птици, които носят вируса между континентите. Когато орнитофилните комари, т.е. тези, които се хранят върху птици, хапят птиците, след това хапят домашни животни, коне – конете също страдат от Западен Нил, но и те като човека са сляп клон в тази верига, защото заразата се върти птици – комари. В човека и в коня не може количеството на вируса в кръвта да е толкова високо, че да зарази комар, който да е ухапал нас“, обясни още ентомологът и посочи, че при такива болести, които засягат основно хората, като чикунгуня и като денга, трябва да има болен човек, комаропреносител и възприемчиво население.

Тигровият комар, който се появи в Европа и се установи почти навсякъде, е стриктно следен от Европейската агенция за контрол и превенция. На сайта ACDC има карти на разпространението, които се осъвременяват на 3 до 6 месеца специално за тигровия комар, или когато се натрупат нови данни във всеки следващ момент те се осъвременяват.

„Поне от 2018 г. във Франция и в Испания има почти постоянни случаи на денга. Предишни години в Италия и в Хърватия е имало случаи на чикунгуня“, каза още Миков и допълни, че колкото и да се правят мерки за контрол, винаги може да излезе някой случай, от който да тръгне епидемията.

Обикновено при тези вирусни заболявания винаги има повишаване на температурата. Но не трябва всяко хапане от комар да води до паника, обърна внимание ентомологът.

За да се предпазим от ухапвания от комари, той съветва, когато сме на отрито, да носим дрехи с дълги ръкави, дълги крачоли, за предпочитане светли, тъй като комарите се привличат от по-тъмни цветове. Важно е и дрехите да са по-свободни, а не прилепнали по тялото, защото комарите могат да ухапят през тях. Ако не ходим с дълги панталони и с дълги ръкави, трябва да използваме репелент върху кожата.

„Диетилтолуамид, или DEET, е индустриалният стандарт за ефективност на репелент – той може да трае 5 – 6 часа, зависи от физическата активност, степента на потене. Всички тези репеленти блокират обонянието на комарите и съответно те не могат да ви открият толкова лесно. Различните етерични масла и други от сорта, които доста хора предпочитат – природни продукти, някои от тях нямат никакво предпазно действие, други имат, но е в пъти по-кратко от то ва на диетилтолуамид“, каза още Миков и заключи: „Всичко, което е нормално направено, етикетирано, сертифицирано и продавано в аптеки, е минало тестове за безопасност и аз нищо друго не препоръчвам да се използва“. | БГНЕС