Авторитетът на габровското взаимно училището расте и все повече деца искат да дойдат да се учат тук, затова се стига и до идеята за строежа на днешната Априловска гимназия. Габровското килийно и взаимно училище – източник на големи знания, но и на тежки наказания за непокорните ученици. 

Това заяви в интервю за БГНЕС Веселин Лазаров, уредник в Националния музей на образованието в град Габрово. 

Музеят е създаден през 1974 г. и тази година навърши 50 години. Той е с постоянна експозиция от 1986 г. и е единственият специализиран в България, който събира, съхранява и показва историята на българската просвета и образование от Средновековието до наши дни. 

С уредника Веселин Лазаров разговаряме за методите на образование и възпитание в килийните и взаимните училища и как се стига до изграждането на Априловската гимназия, която през 2025 г. ще чества своята 190-годишнина.  

В продължение на векове килийните училища са основни центрове за образованието на българските деца.

„До третата четвърт на XIX век имаме близо 500 килийни училища и това говори за нуждата на българина да се просвещава, да се научи да чете и да пише. Тези училища са много важни, особено в първите векове на османско владичество, защото благодарение на тях запазваме нашия език, нашата вяра, съхраняваме културата и можем да кажем, че се запазваме и като един народ“, каза уредникът на музея и подчерта, че килийните училища се явяват един много важен етап в българското просветно дело. 

Част от килийните училища били безплатни, в други родителите заплащали няколко гроша месечно или давали нещо, което произвеждали като продукция, за издръжката на своите деца. 

Килийното училище дава оскъдни знания на църковно-славянски език 

Докато разглеждаме Музея на образованието в Габрово, попадаме във възстановка на килийно училище на занаятчия – майстор-обущар, или кундурджия. Това, всъщност, е неговият дом, в който децата основно са се учили на занаят – да правят кундури, като усвоявайки този занаят, те научават малко четене и малко писане. 

Това, което издава, че тук е неговата къща, са чергата, посудата, камината, чекръка, с който се преде прежда. 

„Рано сутрин учениците пристигат в килийното училище с торбички, в които са сложили малко храна за през деня и пинакида – дървено пособие, което е тогавашната тетрадка. Пинакидата се намазва с восък, върху който се пише с остър предмет, след което восъкът се изтръгва, измива, съответно се подготвя за новия учебен ден“, разказа Лазаров и обясни, че пинакидата се използва, защото производството и доставката на хартия тогава е било скъпо. 

Учениците пишат с пера и мастило, което се прави от бъз и се стриват шикалки, за да придобие черен цвят. 

„Задължителна първа книга, която се учи в килийното училище, е „Часослова“, който се нарича още и „Наустница“, отбеляза уредникът и уточни, че едва след като учениците научат „Часослова“, могат да преминат към следващите религиозни книги. 

Килийната класна стая е малка и позволява обучението на 3 до 5 деца, които стоят на трикраки дървени столчета. 

Строгите наказания, които налагал килийният даскал, са били много характерни за килийните училища. Дърпане на ухото, шамар или задвратник били най-леките наказания. 

Онези, които закъснявали сутрин за училище, получавали камък, наречен копан, който тежи между 4 – 5 кг, с дебела, здрава връв, а наказаният ученик трябвало да го окачи като медальон на врата. Учителят можел да вземе и торбички, които да напълни с камъни, и отново да окачи на врата на наказаните ученици или пък да накара провинилия се да стои на един крак до стената. 

„Най-тежкото наказание, използвано в килийното училище, е това дървено пособие, наречено фалага – или, както историците казват, пособие с учебно-възпитателни цели. С тази фалага биват връзвани краката на ученика, за да не може да мърда, след което учителят взема дряновата пръчка, която е най-жилава, най-здрава, с нея най-много боли и започвал да бие по ходилата, по стъпалата, като ударите са били между 5 и 50“, поясни Лазаров и обърна внимание, че след като се прибере вкъщи, ученикът не се оплаква, защото ако го направи, най-вероятно в дома му ще последва ново тежко наказание. 

Интересен е ритуалът при завършване на килийното училище. „Ученикът, заедно с неговите съученици, учители и родителите са се събирали на един обяд. На този обяд ученикът е поставен на една греда, вдиган е високо, след което лекичко се удря главата му в прага на вратата с викове: „Достойно ест“, разказа уредникът. 

Учителите получавали и подарък от родителите, например бял пешкир, че ученикът се е изучил. 

Взаимоспомагателното училище, или как по-големите учат по-малките 

Следващият етап в българското просветно дело са именно взаимните училища. В Музея на образованието можем да видим възстановка на едно такова училище, създадено благодарение на Васил Априлов и Николай Палаузов. „Васил Априлов, бивайки в Цариград, вижда ползата от тази нова метода и решава да създаде взаимно училище в родното си Габрово“, отбеляза Лазаров. То се нарича взаимно, защото се използва взаимоучителната метода, при която по-напредналите ученици учат останалите и това позволява за кратък период от време да се обучат голям брой ученици. 

Във взаимното училище учениците са подредени по чинове. „На първия чин, който е наречен пясъчница, са сядали новодошлите, които върху пясъка са се учели с пръсти да пишат азбуката и цифрите. Едва след като те усвоят азбуката, могат да преминат към следващия чин“, обясни уредникът. На втория чин учениците получават табелки, като от едната страна има редове, т.е. това е по български език, а от другата страна – квадратчета, значи е по математика. 

Учениците във взаимното училище пишели с калемче и триели с гумичка, която носела името сюнгер. „На последния чин са сядали най-напредналите, най-знаещите ученици, които са можели да четат и да пишат и именно от този чин се избират помощниците на учителя, т.нар. показватели“, обясни още Лазаров. 

Във взаимното училище учениците се обучавали по стенни таблици, наречени взаимоучителни, или на практика това са учебниците в габровското училище. 

По думите му, най-тежкото наказание, което се прилагало във взаимното училище, е т.нар. затвор, който се намира под учителската катедра, чийто подиум е доста голям и позволява наказанието да бъде приложено върху повече от един ученик. 

„Предварително учителят е поръсил пода с различни остри предмети – семена от пшеница, царевица, орехови черупки, след което ученикът, който е наказан, бива вкарван вътре, като той трябва да стои на колене. Така наказанието се утежнява. След което учителят затваря клетката и ученикът или учениците трябва да изкарат целия учебен ден по този начин“, разказа уредникът. 

Лазаров посочи, че в съвременното училище учениците получават забележки, а в габровското взаимно като наказание са служели черни табелки, наречени кавалерии, а върху тях имало неприятни надписи. Черна табелка с надпис „немирен“ ученикът може да получи, ако пречи на своите съученици или „ленив“, ако не изпълнява съвестно своите задачи. Може да получи табелка с надпис „непокорен“, когато не слуша и не изпълнява командите на своя учител. 

В наши дни тези табелки могат да бъдат закупени като сувенир за спомен. 

За разлика от килийното, във взаимното училище за старателните ученици имало награди – бели табелки с разноцветни ленти и с хубави надписи като „внимателен“, „прилежен“, „благонравен“ или „благочинен“.  

Желанието на децата да учат ражда идеята за построяването на Априловската гимназия 

В габровското взаимно училище се обучавали 200 деца с един-единствен преподавател и въпреки това имали отличен успех. 

Авторитетът на училището растял и все повече деца искали да дойдат да се учат тук. Така се стига и до идеята за строежа на днешната Априловска гимназия. 

Уредникът в музея сподели, че първият кабинет по естествени науки се създава още през 1872 г. и това става благодарение на тримата габровски учители Райчо Каролев, който е пръв директор на габровското училище, Петър Генчев и Иван Гюзелев, който е математик и физик. „Те създават нов училищен правилник, пишат нови учебни програми, съответно училището прераства в 7-класна гимназия и те решават да оборудват и първия кабинет по естествени науки“, заяви той и показа много различни и интересни пособия, като предмети по зоология за животните, по ботаника, докарани специално от Виена, Австро-Унгария. 

Кабинетът е създаден и оборудван, благодарение на дарения от габровци. 

Самият Петко Славейков казва, че не е виждал друго място, където да се дарява толкова много, колкото тук, в Габрово. 

„Можем да видим и автентичен морзов апарат – част от първия кабинет по естествени науки от 1872 г. Подобно и на другите уреди, той също е закупен чрез дарения на габровци“, отбеляза Лазаров и разказа интересната история, която се крие зад този апарат, който на два пъти е задържан на границата: 

„Първо, при пристигането на уредите на свищовската граница русенският валия преценил, че този уред е твърде вреден за османското правителство и го задържа, та трябва да се стигне до дописка в един от вестниците, за да се уличи този началник в невежество. След това пък, по време на избухване на Априлското въстание, Иван Гюзелев е обвинен, че чрез този апарат е прихващал съобщения на османските власти, които е предавал на четата на Цанко Дюстабанов, заради което заедно с другите обвинени е хвърлен в Търново в конака и се сформира специална комисия, която установява, че тези обвинения не са валидни и той е освободен малко по-късно.“ І БГНЕС