От седем месеца в Белград се провеждат масови демонстрации, се провеждат в Белград от седем месеца, срещу режима на сръбския президент Александър Вучич, който е готов на всичко, за да остане на власт.

Преди няколко дни сръбските студенти отново демонстрираха масово за свободни избори. Те демонстрират от седем месеца на фона на безразличието на европейските държави, но студентите демонстрират голяма решителност.

Протестът избухна след срутването на козирката на гарата в Нови Сад, при което загинаха шестнадесет души. Това срутване подчертава небрежността на управляващата националистическа партия, която е подкрепяна както от Париж, така и от Москва. Властта, упражнявана от президента Вучич, за Франция е гаранция за стабилност. Също така няма значение, че корупцията е широко разпространена в страната, няма значение, че не е проведено независимо разследване за смъртоносното срутване на козирката, за Франция няма никакво значение, че студентите призовават за предсрочни избори от ноември миналата година. Президентът стабилизирал Балканите.

Балканите са регион на света, който не заслужава нищо друго. Сърбите не заслужават нищо по-добро от неясни и спорни геополитически съображения. Значи нашите декларации за демокрация са чисто формални? Трябва да изискваме повече демокрация от Русия, арабския свят и Иран, но не и от сръбското правителство, чиято роля трябва да бъде преди всичко да „стабилизира Балканите“.

И няма значение, че сръбското правителство е известно с корупцията, ултралибералната и националистическата си ориентация. Преди десет години самият президент Александър Вучич призова за предсрочни парламентарни избори, когато това можеше да установи легитимността на партията му. И той ги получи. Защо тогава да се отказва на едно толкова дълбоко, широко и решително движение като студентското? Стотици хиляди хора по улиците в продължение на месеци струват толкова, колкото искането на една партия. Нацията все още е нещо повече от политическа партия.

В Сърбия има народ, който изразява недоволството си чрез гласовете на своите студенти от седем месеца. Последните избори, през 2023 г., бяха белязани от множество нередности.

Но за да разберем по-добре атмосферата, нека накратко обобщим кариерата на Александър Вучич: по време на войната той подкрепяше престъпната политика, а когато климатът се промени, стана твърд проевропейски защитник. Европа беше неговият път към Дамаск. След като стимулираше убийството на босненски мюсюлмани, той слезе от коня си, чу гласа на Бог и рязко промени живота си.

От този момент той се бори за свобода, особено икономическа свобода. От този момент той се виждаше като надежден партньор, гарант за стабилност на Балканите. И, след няколко мига, изглежда, че успя да убеди всички, които са готови да си затворят очите за миналото му в името на свещената стабилност на Балканите. Проблемът е, че вече седем месеца президентът на Сърбия вече не е гаранция за стабилност. Откакто в Белград редовно се провеждат масови демонстрации, президентът на Сърбия се превърна в пречка за стабилността на страната.

Но Александър Вучич всъщност не се интересува особено от стабилността на Балканите и изглежда е готов да направи всичко, за да остане на власт. Потискането на масовите, демократични демонстрации трябва да бъде това, което сега се нарича стабилност на Балканите във Франция и в европейските страни, които я подкрепят. Но Сърбия вече не е стабилна. Напротив – тя е на ръба на колапса.

Вече не можем да позволим на сръбските студенти да се борят сред всеобщо безразличие. Президентът Вучич твърди, че е преминал на страната на демокрацията и съжалява за предишните си престъпни позиции, така че нека го докаже! И вместо да се появи отново на сватбата на осъден от Хагския трибунал военнопрестъпник, както направи наскоро, нека свика предсрочни избори и подаде оставка!

Всъщност Александър Вучич играе себе си. Той е автократ, който се възползва от разпада на бивша Югославия. И каквото и да мисли човек за бивша Югославия, тъжно е да се види как вулгарни кариеристи разрушават трудовото законодателство, образователната система и социалните права.

И докато толкова често се чудим, с неясна усмивка на устни, на непостоянството на народа, на гласовете, които понякога противоречат на интересите му, на предполагаемия авторитарен сърбеж на работническата класа, е поучително да наблюдаваме как управляващият елит дезориентира народа. Белградският режим е горчив пример. Сръбските студенти са много смели. Най-накрая трябва да чуем техния глас. I БГНЕС

---
Коментар на известния френски писател Ерик Вюйар. Той е носител на множество литературни награди. През 2010 г. получава награда за романа „Конкистадори“, а през 2017 г. бе удостоен с най-престижната награда „Гонкур“ за книгата „Дневният ред“.