Тази технология ще позволи нова форма на комуникация при парализираните хора, но повдига много съществени въпроси относно личния живот, съгласието и психическото здраве на всеки един от нас, предаде БГНЕС.

Това е способност, за която смятахме, че е запазена само за някои измислени супергерои: Да четеш мисли. Но докато директните невронни интерфейси (или интерфейси мозък-машина, ICM) напредват с гигантски стъпки от няколко години насам, това вече е реалност. Проучване в Станфордския университет в САЩ, позволи директно декодиране на вътрешната реч, т.е. това, което човек мисли да каже, без жестове или звуци.

ICM функционират, като свързват нервната система на човек с устройства, способни да интерпретират мозъчната му активност, което му позволява да извършва действия – като да използва компютър или да движи протеза на ръка – само с мислите си. Това дава възможност на хората с увреждания да възвърнат известна независимост.  Досега изследователите бяха успели да дадат глас на хора, които не могат да говорят, като улавяха сигнали в моторния кортекс на мозъка, докато те се опитваха да движат устата, езика, устните и гласните струни. Сега изследователите от Станфорд могат да се откажат от всякакви опити за физическо говорене.

„Ако успеем да декодираме /вътрешния език, бел.ред./, това би ни спестило физически усилия“, каза пред "Ню Йорк Таймс" неврологът Ерин Кунц от Станфорд, основен автор на новото проучване. „Това би било по-малко изморително и потребителите биха могли да използват системата по-дълго,“ смята той.

Тези открития, които бяха оповестени от сп. "Сел", може да позволят на хората, които не могат да говорят, да общуват още по-лесно. Системата вече показва 74% точност в реално време, което е безпрецедентно постижение за технология от този тип. Но декодирането на вътрешния глас не е без рискове. По време на тестовете имплантът понякога улавяше неочаквани сигнали, което наложи въвеждането на ментална парола за защита на определени мисли.

За първи път успяваме да разберем как изглежда мозъчната активност, когато просто мислите да говорите“, обясни Ерин Кунц и добави: Благодарение на мулти-единични записи от четирима участници, установихме, че вътрешният говор е силно представен в моторния кортекс и че въображаемите изречения могат да бъдат декодирани в реално време.

За да постигне този резултат, изследователският екип е имплантирал микроелектроди в моторния кортекс (частта от мозъка, отговорна за говора, бел.ред.), за да регистрира невронните сигнали. Участниците в проучването бяха с тежка парализа, причинена от амиотрофична латерална склероза (ALS, известна още като болестта на Шарко) или вследствие на инсулт. Изследователите са ги помолили да се опитат да говорят или да си представят, че произнасят поредица от думи. И двете действия активирали припокриващи се области на мозъка и предизвикали сходни видове мозъчна активност.

След това модели на изкуствен интелект (AI) бяха обучени да разпознават фонеми - основни единици на езика, да превеждат тези сигнали на думи, а след това на изречения, които участниците мислеха, но не произнасяха на глас. По време на демонстрация мозъчният чип успя да преведе въображаемите изречения с точност до 74%.

Асистент-професорът по неврохирургия в Станфорд Франк Уилит заяви пред "ФТ", че декодирането е достатъчно надеждно, за да докаже, че с подобренията в имплантираното оборудване и софтуера за разпознаване „бъдещите системи биха могли да възстановят плавна, бърза и удобна реч само чрез вътрешната реч“. Но този вълнуващ напредък е съпътстван от проблеми, свързани с поверителността. Проучването всъщност разкри, че ICM може да улавя и вътрешни думи, които участниците не са били помолени да си представят, че изричат, което повдига въпроса за изтичането на лични мисли против волята на потребителя.

„Това означава, че границата между личните и публичните мисли може би е по-размита, отколкото предполагаме“, предупреждава проф. Нита Фарахани, специалист по въздействието на новите технологии върху обществото, правото и етиката.  „Колкото повече напредваме в тази област на изследвания, толкова по-прозрачен става мозъкът ни и трябва да признаем, че тази ера на мозъчна прозрачност е наистина съвсем нова граница за нас“, каза още тя.

Тази пропускливост между волевите и интимните мисли подхранва страха от нежелано четене на мисли. Въпросът вече не е само медицински, но и социален! Как да се гарантира, че умът на всеки човек остава неприкосновено светилище? С цел защита на личния живот изследователите от Станфорд са измислили система за защита с парола, която не позволява на ICM да декодира вътрешния глас, освен ако потребителят не я отключи.  В проучването изразът „chitty chitty bang bang” като парола успя да предотврати нежеланото декодиране на лични мисли с успеваемост над 98 %. Това техническо решение напомня, че когнитивната сигурност става централен проблем, както и киберсигурността.  Предвид развитието на тази система за защита с парола, Коен Маркъс Лайънъл Браун, биоетик в Университета на Уолонгонг счита че „това проучване представлява стъпка в правилната посока от етична гледна точка”. Според него „то би дало на пациентите още по-голяма власт да решават каква информация искат да споделят и кога”.

В предишно интервю за "NPR" през март 2024 г. Нита Фарахани, авторка на „Battle for your Brain“, споменава възхода на ICM и казва следното  за мозъка: „Това е най-чувствителният ни орган. Отварянето му към останалия свят променя дълбоко нашата човечност и отношенията ни с другите.“

От своя страна Евелина Федоренко, когнитивен невроучен от MIT, която не е участвала в изследването, също припомня, че голяма част от човешкото мислене не е вербално. „Това, което записват, е до голяма степен измислица“, смята тя, като се позовава на спонтанното и неструктурирано мислене.

Самата Ерин Кунц, основна авторка на проучването твърди, че настоящото състояние на знанията не позволява на пациентите да водят разговори, използвайки вътрешния си глас. „Тези резултати са преди всичко първоначално доказателство за концепцията“, казва тя.

Ентусиазмът и фантазиите по отношение на такова проучване трябва да останат умерени. На този етап речникът остава ограничен, точността е далеч от съвършенство, а имплантирането остава инвазивно. Апаратурата изисква дълго обучение и постоянни настройки. Следователно, преди широко клинично разпространение, ще бъде необходимо да се подобрят както алгоритмите, така и хардуерните интерфейси и условията за имплантиране, което според изследователите ще отнеме още няколко години.

Тези открития обаче повдигат гореща дискусия. Тази за „невроправата“, набор от нововъзникващи права, целящи да защитят психическото здраве от всякаква намеса. С други думи, дали нашата „психична сигурност“ ще трябва да бъде дефинирана и защитена в рамките на няколко години?  Защото с обещанието да върне гласа на онези, които са били лишени от него, този пробив очертава и контурите на едно ново бъдеще, в което дори и да са желани, мълчанията говорят. I БГНЕС