Последният протест срещу авторитарния режим на Александър Вучич на 28 юни привлече вниманието и в чужбина. Над 140 000 души в Белград поискаха предсрочни избори. На митинга говориха привърженици на военнопрестъпници като Радован Караджич. Това се казва в анализ на авторитетното германско издание „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ /ФАЦ/, предаде БГНЕС.

Този протест не достигна присъствието от митинга на 15 март, когато студентското движение успя да мобилизира над 300 000 граждани от цялата страна. Той обаче показа, че протестите срещу Вучич, повече от половин година след като започнаха през ноември 2024 г., не са загубили силата си. Протестът от 28 юни разкри и едно тревожно развитие за целите Балкани. Тази тенденция се очертава от известно време, но в чужбина почти не я забелязват: в студентското движение, което все още представлява основната движеща сила на протестите, надмощието е отнесено от великосръбския национализъм, напомнящ за ранните години на управлението на сръбския диктатор Слободан Милошевич в началото на деветдесетте години.

Това е видимо от списъка на говорителите, които бяха избрани от студентите за митинга: „Националисти и неглижиращи военните престъпления се състезаваха в разпространението на великосръбски лозунги. Избраният от студентите водещ не изоставаше от тях. Само ректорът на Белградския университет говори с умерен тон, но той си остана изключение. Останалите говорители създаваха впечатление, че не ги е грижа за първоначалната цел на протестното движение – тоест за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона в Сърбия, а за започване на нови войни срещу Косово или Босна.“

Срещата бе открита от студент, който крещя и вика истерично. Той ече няколко пъти е говорител на движението. В квазибиблейска реч той говори много за Бог, сърбите и битката на Косово срещу османците на 28 юни 1389 г. Тази дата, която се чества в Сърбия като „Видовдан“, има митичен заряд в сръбския национализъм и се използва като универсално оръжие.

Фактът, че студентите са избрали точно този ден за събирането, предвещава нещо лошо. И това предчувствие се сбъдна. 28 юни в „нашата любима родина“ е денят, „когато молитвите и кръвта се превръщат в едно“, изкрещя представителят на студентите в микрофона.

След обилна реторика за „кръв и почва“ и известни предци, дали живота си за сръбската родина, студентът прочете текст от Николай Велимирович – националистически сръбски свещеник и почитател на Хитлер, починал през 1956 г. – в който отново се говори много за кости, предци и родина. Който е вярвал, че уводната реч е изключение или вид прагматична отстъпка от страна на студентите към силната националистическа част от сръбското общество, греши. В този дух продължи протестът. Професор по литература, който наскоро похвали посредствената поезия на Радован Караджич – босненски сръбски военнопрестъпник, осъден на доживотен затвор – в псевдоисторическа реч призова публиката да не забравя сърбите в Косово, нито в Република Сръбска в Босна, Черна гора и Северна Македония. Според него става дума за „свободата на сръбския народ извън Сърбия“ и „борбата за сръбски интегрализъм“.

Това са кодови думи за великосръбската идеология, в името на която сръбските сили през 90-те години на миналия век първо извършиха престъпления в Хърватия, след това в Босна и накрая в Косово – включително и геноцида в Сребреница. Фактът, че речта на професора не само беше проведена, но и беше посрещната с ентусиазъм от публиката, можеше да събуди неприятни спомени у зрителите, които следяха предаването чрез интернет – от места като Вуковар, Сараево или Прищина. Тъй като в миналото, във великосръбската идеология, хората говореха за костите на предците и че Сърбия е навсякъде, където са погребани сърби, резултатът беше, че костите на несръбските жертви се озоваха в масови гробове по всички Балкани.

Разбира се, не всички студенти мислят по същия начин като ораторите на последния протест. Може би дори мнозинството са тези студенти, които са отблъснати от все по-изразения великосръбско-националистически тон на протестното движение срещу недемократичното управление на Вучич. Но ако не се дистанцират от националистически изблици като тези на Видовден, може да се чуе само другата, тъмната страна на Сърбия. Несъмнено: ако се стигне до дистанциране, протестното движение ще се раздели на поне две части. Числено то тогава ще бъде отслабено. Но искането му за демокрация и върховенство на закона ще бъде засилено. В момента студентите се опитват да не оставят сръбския национализъм на Вучич и да го изпреварят отдясно. Но дори бързата лента на грешния път си остава грешен път. Правителството на Вучич няма да се разклати от националистически циркове и великосръбски клишета. Никой не може да се мери с него на този терен. Фактът, че все още се опитват, показва, че Вучич е само видим израз на националистическа заблуда, чиито причини са по-дълбоки. I БГНЕС