Вкаменени зъби, открити при дългогодишни археологически разкопки в североизточна Етиопия, разкриват, че два различни вида хоминини – предшественици на човека – са обитавали едно и също място преди между 2,6 и 2,8 милиона години, съобщава Си Ен Ен. Единият от тях вероятно принадлежи към непознат досега вид.

Десет от зъбите, намерени между 2018 и 2020 г., принадлежат към рода Australopithecus, а три зъба, открити през 2015 г., са определени като принадлежащи към рода Homo, в който влиза и съвременният човек.

Откритието, публикувано в списание Nature, е изключително рядко, тъй като досега учените смятаха, че Homo се е появил след Australopithecus, а не че двата рода са били съвременници. Новите находки показват, че еволюцията на човека е по-сложна мрежа, а не линеен процес.

„Това изследване доказва, че представата за еволюция като права линия – от маймуна до неандерталец и после до съвременен човек – е погрешна. Еволюцията е като разклонено дърво“, заяви съавторът на проучването проф. Кей Рийд от Държавния университет в Аризона.

Зъбите на Australopithecus, датирани на 2,63 милиона години, не съвпадат с познати видове като afarensis („Люси“) или garhi, което подсказва, че принадлежат на нов, непознат вид. Зъбите на Homo са датирани на възраст между 2,59 и 2,78 милиона години.

Районът Афар в Етиопия е ключов за изследванията на човешката еволюция, тъй като геоложките процеси там излагат на повърхността древни слоеве със запазени останки и каменни оръдия.

Учените все още не могат да кажат как двата вида са съжителствали – дали са се конкурирали за ресурси или са използвали различни хранителни източници. Но според тях всяко ново откритие прибавя ценна част към пъзела на човешкия произход. | БГНЕС